Определение № 1178 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Oбразувано по частна жалба на „ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС“ ООД, ЕИК 115777447, чрез процесуален представител адв. А. Петров, против протоколно определение № 10196 от 21 ноември 2024 г., постановено по адм. д. № 1675/2024 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-443 от 25 юли 2024 г. на кмета на район „Западен“, Община Пловдив и е прекратено производството по делото. Излага оплаквания за неговата неправилност като моли за отмяната му и връщане делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С атакуваното протоколно определение, е оставена без разглеждане жалбата на „ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС“ ООД против заповед № РД-09-443 от 25 юли 2024 г. на кмета на район „Западен“, Община Пловдив, поради недопустимост. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното пред него съдебно-административно производство, инстанцията по същество е приела, че липсва предмет на правния спор, тъй като заповедта е изпълнена и обектът е премахнат. Така постановеното определение е неправилно. Частният жалбоподател като адресат на оспорената заповед има правен интерес от оспорването й като фактът, че обектът, предмет на същата е бил премахнат, не е основание да се приеме, че за адресата на заповедта е отпаднал правният интерес от оспорването й. Напротив такъв е налице, тъй като за жалбоподателя съществува интерес от това да докаже дали заповедта е законосъобразна или не, дали следва да бъде адресат на същата, дали обектът е строеж или преместваем обект и изпълнен ли е по законовия ред или не, включително с оглед на възможността за търсене на вреди от незаконосъобразен административен акт по реда на чл. 204 и сл. АПК във връзка със ЗОДОВ. Аргумент за това, че в случая не е отпаднал правният интерес е и предвиденото в разпоредбата на чл. 301 АПК, че "Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение". Посочената разпоредба предвижда изрично последиците и задълженията при отмяна на административен акт, когато изпълнението му е започнало. Поради това е неправилен изводът на съда за това, че в случая липсва предмет на правния спор. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е незаконосъобразно, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и състав, за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав