Решение № 10906 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2011 г.

Решение № 10906 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кина Койнарска против решение № 513 от 28.03.2011 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 58/2008 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й срещу РА № 2600799/2.10.2007 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, гр. Хасково, потвърден с решение № 1036 от 26.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП относно определените с него задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 г. и лихвите върху тях. С решението РА е отменен в една малка част относно установените с него лихви за забава. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Кина Койнарска. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в същата част. Ответникът в касационната производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Иска се отхвърляне на жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА, индивидуализиран по-горе. Този РА е резултат от извършена ревизия на жалбоподателката за периода 2001-2005 г. по приложението на ЗОДФЛ. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. Основанието за извършването й по този ред, посочено от приходния орган е чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; данни за укрити приходи или доходи. Фактическите констатации на органа по приходите, мотивирали го да приеме наличието на посочените основания са, че през ревизираните години лицето заедно със съпруга си са закупували и продавали употребявани автомобили, за дохода, от която дейност ревизираното лице не е подавало данъчни декларации, респективно не е декларирала доходи. За всяка една от ревизираните години, приходният орган е определял продажната цена на МПС-та по следния начин: размерът на надценката е определен като средна аритметична величана въз основа на данни за продажби на употребявани МПС, извършвани от лица, осъществяващи подобна дейност. Така установената средна надценка е добавяна към придобивната стойност на МПС-та. Реализираният доход е определен като сбор от разликите между продажните и придобивните цени на автомобилите. Доходът е разделен на две и по този начин е определен размерът на дохода, получен от ревизираното лице, върху който е определян данък по чл. 35 от ЗОДФЛ. Пред административния съд жалбоподателката е поддържала допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по време на извършването на ревизията и е направила възражение, че тя реално не е получател на доходи от продажбите на употребявани МПС, тъй като с тази дейност се е занимавал нейният бивш съпруг, с който са във фактическа раздяла от 2001 г. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки следното: Съдът е преценил спора като правен и се свежда да наличието на основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и относно дължимостта на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) от жалбоподателката за извършените продажби на внесените в страната автомобили втора употреба и в какъв размер. За да приеме, че са налице основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съдът е възприел безспорно установените данни по делото, че жалбоподателката и нейният съпруг през ревизирания период са извършвали продажби на МПС и не са подавали съответното приложение за доходите си от тази дейност към ГДД. Съдът е стигнал до извод, че облагаемата данъчна основа е определена законосъобразно от органа по приходите, тъй като определянето на средния размер надценка при продажбата на процесните автомобили е конкретен способ, за да се достигне като краен резултат възможната близост до действителната продажна цена на същите и съответно до действителното определяне на данъчната основа. Относно определената данъчна основа за ревизираните години съдът е възприел данните от ревизионния акт, доколкото те се подкрепят от първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Посочил е, че жалбоподателката в чиято доказателствена тежест е, не е доказала наличието на съпътстващи разходи за конкретните сделки, които да бъдат съобразени при определяне на дохода от продажбата на МПС-та. съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателката за липса на основания за облагането й с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за процесните реализирани приходи. За този си извод съдът е възприел обстоятелствата, че бракът между съпрузите е прекратен през 2006 г. и процесните продажби са извършени и от двамата съпрузи. Направен е извод, че прехвърлянето от жалбоподателката на търговското си предприятие на съпруга й, не изключва приноса на съпруга нетърговец. Посочено е също така, че сделките във връзка с продажбите на употребяваните автомобили не са отчитани като стопански операции в предприятието на едноличния търговец. До различен извод не водят според съда и показанията на разпитаните по делото свидетели. Решението на административния съд е правилно. Изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства, които са анализирани подробно и обективно от съда. Безспорно установено е, че през ревизирания период жалбоподателката и нейният съпруг са извършвали множество продажби на употребявани МПС. Не са ангажирани категорични доказателства и не е проведено насрещно доказване, че резултатите от покупките и продажбите на автомобилите са пораждали ефект само за съпруга на жалбоподателката, а тя само формално е фигурирала в договорите за покупко-продажби. В този смисъл неоснователни са твърденията й, че дейността по продажба на тези автомобили е извършвана само от съпруга й. Неподкрепени с доказателства са останали и твърденията на жалбоподателката, че е била във фактическа раздяла със съпруга си от 2001 г. Безспорно е, че автомобилите са придобити по време на брака между съпрузите, липсват данни по делото те да са придобити със средства изключително на съпруга, поради което тези автомобили са станали СИО. Получените парични средства от продажбата на тези автомобили имат правното положения на движимите вещи от продажбата на които са придобити. Основателно е прието от административния съд, че не е оборена презумпцията за съвместен принос и правилно е отхвърлено възражението на жалбоподателката за неправилно съотнасяне на осъществяваната дейност по продажба на автомобилите и към нея. Въз основа на приетото от съда, правилни и законосъобразни са и останалите му изводи, че жалбоподателката е следвало да подава годишни декларации за доходите си от продажбата на процесните автомобили, което тя не е правила и което е поводът за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Споделят се напълно съображенията на съда и относно начина на определяне на облагаемата данъчна основа. По тези съображения, съдът приема, че не са налице сочените в касационната жалба касационни отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано и правилно и като такова следва да се потвърди в обжалваната му част. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,