Определение № 119 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 534/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. П. от[населено място] срещу определение на от 29.09.2010 год., постановено по ч. гр.д. № 244/2010 год., с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от държавни такси в производството в т.ч. и в размер на 15 лв. по частна касационна жалба с вх. № 2429/29.07.2010 год. за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Твърди, че същото е противоречиво, както и че съдът не му е дал възможност да поправи подадената от него декларация. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.Съображенията са следните: За да постанови обжалваното определение в частта, касаеща молбата за освобождаване от държавна такса съдът е обсъдил критериите посочени в разпоредбата на чл. 83,ал.2 ГПК, а именно доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя. Въз основа на представената от молителя декларация съдът е приел за установено, че молителят е разведен като има двама пълнолетни синове ,че същият притежава два недвижими имота - къща с двор в[населено място], и дворно място с къща в[населено място], както и лек автомобил м. „Москвич”, приел е, че същият е в работоспособна възраст без по делото да са представени доказателства за влошено здравословно състояние, препятстващо го да реализира доходи от труд. Същевременно съдът е констатирал, че подадената от молителя декларация не е пълна - липсват данни за наличието или липса на влогове.При тези данни съдът е приел, че не са налице основания за освобождаване на молителя от заплащане на държавна такса, още повече, че отправеното искане е във връзка с плащане на държавна такса в размер на 15 лв. във връзка с подадена частна жалба срещу определение на Ямболския окръжен съд. Прието е също така, че молбата за предоставяне на правна помощ също е неоснователна доколкото за предоставяне на такава, съдът преценява същите критерии, както при решаване на въпроса за освобождаване от държавна такса. Определението е правилно. Съдът правилно е преценил внесените от молителя данни досежно имущественото му състояние – наличието на движимо и недвижимо имущество, и преди всичко обстоятелството, че същият е в работоспособна възраст и няма причини от здравословен характер, които да му пречат да работи и да реализира определени доходи.Въпреки оплакванията, че съдът не му е дал възможност да представи пълна декларация относно семейното и имущественото му състояние и пред настоящата инстанция частният жалбоподател не е представил декларация за липса на влогове, както и на доходи от наеми, рента и др. източници, за което няма процесуална пречка. С оглед на това изводът на Ямболския окръжен съд, че молителят е в състояние да заплати държавна такса в размер на 15 лв. във връзка с подадената от него касационна частна жалба срещу определение № 199/16.07.2010 год. по ч.гр.д. № 244/2010 год. на ЯОС е правилен и обоснован. Правилно е определението и в частта, в която е оставена без уважение молбата му за правна помощ като в тази насока настоящата инстанция съобразява и обстоятелствата по чл. 24,ал.1,т.1 и 2 от Закона за правната помощ. С оглед на това обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.