Решение № 1871 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/, чрез процесуален представител юрк. Розенова срещу решение № 6397 от 15.07.2025г., постановено по адм. дело № 839/2025г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № 3286з -1338 от 01.04.2025 г. за отказ за снемане на полицейска регистрация № 677/01.06.2020 г. по описа на РС „Военна полиция“ – Сливен на Р. Е. Е.. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, при ясно посочени фактически и правния основания за постановения отказ и при съобразяване с тълкуването, дадено в Решение от 30.01.2024г- по дело № С -118/22г. на СЕС. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответника по касация – Р. Е. Е. в депозиран писмен отговор, чрез адв. Бойчев оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е установил, че на 01.06.2020 г. в PC „Военна полиция” - Сливен е извършена полицейска регистрация под № 677 на матрос 3-ти кл. Р. Е. Е. от в.ф. [номер] Бургас. С Присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г., Сливенският военен съд е признал Е. за виновен за престъпление по чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3, във вр. с ал.1, алт.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, поради което го осъдил на една година „Лишаване от свобода“, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години. С Решение № 4/01.03.2021 г. по ВНОХД 41/2020 г. по описа на Военноапелативен съд на РБ присъдата е потвърдена, като последното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 60143/08.10.2021 г. по КНД № 572/2021 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ. Присъдата е влязла в законна сила на 08.10.2021 г. С молба с вх.№ 2684/24.10.2024 г. Е. поискал да бъде издадена заповед за снемане на полицейската регистрация. Към молбата е приложено Свидетелство за съдимост, съгласно което Е. е неосъждан. По подадената молба е постановен отказ за снемане на полицейската регистрация, обективиран в оспорената заповед №3286з - 1338/01.04.2025г. на ВПД директор ГД "НП". Като фактически основания за издаването са изложени съображения, че настъпилата реабилитация не е индиция, че Е. представлява по-малък риск от гледна точка на целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Според административния орган е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността. Позовавайки се на това, че осъждането с влязла в сила присъда, не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, органът е постановил оспорения отказ. За да отмени оспорения административен акт АС Бургас е приел, че в нарушение на процесуалните правила административният орган не е събрал всички относими доказателства въз основа на които да обоснове извода, че полицейската регистрация на Р. Е. Е. е необходима и осъществява целите за която е направена. АС Бургас. Анализирайки Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016 / 680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е направил извод, че при подадено искане за снемане на полицейска регистрация, предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включват събиране и анализ на информация относно заявителя, който е субект на данни, но не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал.6, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по обширен кръг от данни, свързани с личността на субекта - естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Според АС Бургас такава преценка не е направена, а изложените мотиви в административния акт са бланкетни, като последните ме могат да бъдат заместени от съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че АС Бургас е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на съда се споделят изцяло. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, отказвайки снемане на регистрацията на жалбоподателя, не е изследвал въпроса за необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Всъщност директорът на ГДНП е мотивирал административният акт с липса на предпоставки по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и наличие на минало осъждане на Е.. Константна е съдебната практика, че разпоредбата, регламентираща основанията за снемане на полицейска регистрация – чл. 68, ал. 6 от ЗМВР в светлината на Решение по дело С-118/2022 г. на СЕС и Директива (ЕС) 2016/680, е непълна и има празнота, която следва да се преодолее посредством прилагане на съюзното право (примат на правото на ЕС). В този смисъл основателни са изводите на АС Бургас, че административният орган следва да прави конкретна преценка, във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация, за необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, извършил ли е ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява ли по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, каквото в случая не е направено. Такъв анализ в Заповед № 3286 з-1338 от 01.04.2025 г. липсва и правилна е констатацията на АС Бургас, че административният орган е постановил необоснован и несъответен на Решение от 30 януари по дело С-118/22 г. на СЕС административен акт. С оглед изложеното и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер от 204,52 евро(EUR) с левова равностойност 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност не се уважава, предвид минималният размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение