Определение № 6708 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5817/2023 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Идеал Стандарт-Видима“АД със седалище в гр.Севлиево, чрез адв. Рахманлиева, срещу протоколно Определение от 04.05.2023 г. по адм. д. №56/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, допълнено с Определение №493 от 16.05.2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на акционерното дружество против ЕР №0090 от 08.02.2023г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на НЕЛК и съдебното производство е било прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани от НЕЛК, с които се оспорва основателността на частната жалба и настоява за отхвърлянето и и се претендират разноски, както и от Т. Ковачева, която намира частната жалба за лишена от основание, а актът на съда за правилен. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба на бившия работодател на заинтересованата страна Ковачева(освидетелстваното лице в производството пред органите на експертизата на работоспособността), за което не е налице личен, непосредствен (пряк) правен интерес да оспорва решението на по-горестоящия административен орган(НЕЛК), с което актът на долустоящия административен орган – ТЕЛК е отменен и преписката и върната за ново освидетелстване на лицето. Посочено е, че в случая с решението на НЕЛК от 08.02.2023г. не е налице произнасяне на този орган по същество. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) обжалванията на решенията на НЕЛК се правят пред пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда АПК. Следва да се отбележи също така, че между ТЕЛК и НЕЛК не е налице категоричната връзка: орган и горестоящ административен орган, тъй като актовете на органите на медицинската експертиза са едновременно експертиза и административни актове, като в този смисъл в чл.112 ЗЗ е предвидена възможност дори и за членовете на ТЕЛК да обжалват актовете на НЕЛК. Т.е., уредената в ЗЗ процедура по обжалване е различна от обжалването по административен ред, уредено в АПК и е израз на спецификата на дейността на тези органи. Именно поради това, уредбата в ЗЗ следва да се прилага точно досежно обжалването на актовете на медицинската експертиза. С оглед на това са и съответни изводите, че нормите на чл.112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ и чл.63, ал.1, т.4 от ПУОРОМЕРКМЕ са специални по отношение на разпоредбите на чл.98 ал.2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Освен това от съдържанието на разпоредбата на чл.112 ЗЗ е видно, че решенията на НЕЛК са всъщност единствените актове на органите на медицинската експертиза на работоспособността, които могат да бъдат обжалвани пред съда. В нормата на чл.112 ал.1, т. 4 ЗЗ не е посочено кои решения на НЕЛК подлежат на обжалване по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че предвидената възможност за обжалване се отнася за всички експертни решения на НЕЛК, стига да са налице останалите процесуални предпоставки, включително да е налице правен интерес от обжалването. В случая за жалбоподателя – бивш работодател(последен), в който Ковачева е работила последните повече от 22 години, безспорно е налице интерес от оспорване и същият е заинтересовано лице по смисъла на чл.112 от ЗЗ, като правният му е интерес е обусловен от евентуалните искови производства за обезщетения с основание в чл.200 КТ, тъй като с акта на НЕЛК не се споделят изводите на ТЕЛК досежно заключението и че посочените и заемани от лицето длъжности не са свързани с условията на труд, пораждащи професионален характер на установеното заболяване, като е визирана именно изпълняваната при частния жалбоподател длъжност „монтажник, изделия от метал и окачествител“. Със същия акт съставът на специализираната НЕЛК е приела, че не е изпълнена процедура за проучване и признаване на професионалния характер на заболяването, въпреки наличните две епикризи от УМБАЛ „св. И. Р.“, гр.София. Именно с оглед на становището на специалистите по трудова медицина е отменено решението на ТЕЛК и преписката е била върната за ново освидетелстване на лицето. Или актът на ТЕЛК, отменен с решението на НЕЛК, е благоприятен за бившия работодател-осигурител, тъй като освен, че с него се определят само 30% неработоспособност и то с дата на инвалидизация от 04.08.22г.(т.е. след прекратяване на трудово-правната връзка), но се е отрича причинната връзка между изпълняваните при частния жалбоподател трудови функции и настъпилото трайно увреждане на здравето, респ. професионалния характер на заболяването. С оглед на изложеното допустимо е да се извърши съдебна проверка на акта на НЕЛК по оспорване от бившия осигурител с оглед твърденията от една страна за недопустимост на развилото се пред НЕЛК производство, а от друга с оглед проверка само на разрешените с този акт въпроси. В този смисъл с жалбата си до съда „Идеал Стандарт-Видима“АД допустимо търси съдебна проверка на акта на НЕЛК по чл.51 т.3 ПУОРОМЕРКМЕ, който акт не е изключен от съдебна проверка именно с оглед специалната правна уредба, дадена със ЗЗ и подзаконовите актове по прилагането му. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия съдебен състав – за незаконосъобразност на атакуваното съдебно определение, което следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд – за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия по жалбата на търговското дружество. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение