Определение № 1706 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 279/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 17506 от 27.06.2025 год. /изпратена по пощата на 26.06.2025 год./ на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу определение № 1404 от 28.05.2025 год., постановено по в. гр. дело № 1786/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, в частта му, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по посоченото дело решение № 388 от 02.04.2025 год. в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на адв. Н. М. и за държавна такса. Върховният касационен съд, след като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения: Производството по в. гр. дело № 1786/2024 год. по описа на Апелативен съд – София е било образувано по въззивна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу решение № 260007 от 10.05.2024 год., постановено по гр. дело № 948/2019 год. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, 6-ти първоинстанционен състав, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу В. И. М. и Л. Г. С. – М. искове по чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 221 517.34 лв. Така постановеният съдебен акт е бил потвърден с решение № 338 от 02.04.2025 год. по в. гр. дело № 1786/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, като ищецът е осъден да заплати, както следва: на адв. Н. М. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 13 000 лв. и по сметка на съда държавна такса в размер на 4 666.82 лв. Въззивният съд е бил сезиран от ищеца с искане по чл. 248 ГПК, което е оставено без уважение с обжалваното определение № 1404 от 28.05.2025 год., в което е указано, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните. Препис от определението е бил надлежно връчен на КОНПИ на 09.06.2025 год. Актът по чл. 248, ал. 1 ГПК е определение, независимо от вида на акта, който се изменя или допълва в частта за разноските /решение или определение/. Определенията се обжалват с частни жалби по реда, предвиден в Глава ХХI „Обжалване на определения“ от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а в случай на подаването им след изтичане на срока за обжалване, същите подлежат на връщане /чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК/. С нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК се предвижда изрична обжалваемост на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, които не са преграждащи и биха подлежали на инстанционен контрол, само ако това е предвидено в закона /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/, а препращането към реда за обжалване на решенията /респ. определенията/ указва функционално компетентните съдилища по частните жалби срещу определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК и свързва обжалваемостта на тези определения с обжалваемостта на основния съдебен акт – решение или определение /ако решението/определението не подлежи на обжалване, няма да подлежи на обжалване и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК/. Нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 – чл. 279 ГПК, относно срока за подаване на частната жалба, съдържанието на същата и приложенията към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването й и т.н. / т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, определение № 5993 от 19.12.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4558/2024 год., III г. о., ГК, определение № 209 от 10.12.2020 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3151/2020 год., I г. о., ГК, определение № 568 от 20.07.2023 год. на ВКС по ч. т. дело № 992/2023 год., II т. о., ТК, определение № 2676 от 25.09.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3170/2023 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 557 от 24.02.2026 год. на ВКС по ч. т. дело № 189/2026 год., II т. о., ТК и др./. С оглед правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК следва да се приеме, че едноседмичният срок за обжалване в разглеждания случай е изтекъл на 16.06.2025 год. /присъствен ден/. Частната жалба е подадена на 26.06.2025 год. /чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК/, т.е. след посочения краен срок, поради което се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,