Определение № 120 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 137/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №24115/03.08.2015 г. на [фирма], [населено място], срещу определение №2548/14.07.2015 г. по в. гр. дело № 544/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено решение №883 от 08.05.2015 г. по гр. дело №544/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Ответницата по частната жалба Д. Е. Д., [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, констатира следното: Според ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК – в сега действащата редакция (ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), когато определенията по ал. 1 на чл. 274 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Частната жалба с вх. №24115/03.08.2015 г. е подадена след влизането в сила на новата процесуалноправна разпоредба на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК и не попада в приложното поле на разпоредбата на § 14, пр. 2 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.). Ето защо съгласно чл. 118 ГПК образуваното по жалбата частно гражданско производство пред ВКС следва да се прекрати и делото трябва да се изпрати за произнасяне по частната жалба на компетентния съд – Варненския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.