Определение № 254 от 16.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 430/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на П. П. А., [населено място] срещу решение № 188/07.02.2011г., постановено по гр.д.№ 763/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 05.07.2010г. по гр.д.№ 735/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против В. Д. Т. и Т. Т. Т., [населено място] за признаване за установено, че П. П. А. не им дължи сумата от 65000 щ.д. по договор за заем от 19.04.2000г. С определение № 119/15.02.12г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение. С определение № 98/24.09.12г. ВКС спря производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК поради смърт на ответницата Т. Т. Т.. С определение № 6/11.01.13г. ВКС възобнови делото и на основание чл.227 ГПК конституира като ответници по касационна жалба В. Д. Т. и С. И. Р. на мястото на Т. Т. Т. съгласно удостоверение за наследници от 03.12.12г. С това определение са дадени указания на касатора – ищец в първоинстанционното производство П. П. А. да представи по делото справка за адресната регистрация на ответника С. И. Р., респ. за такава на територията на Република България, както и евентуално да посочи адрес на лицето в чужбина или да потвърди с декларация съгласно чл.48 ГПК, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. Видно от удостоверение от 01.02.13г. от МВР „Дирекция „Миграция” лицето С. И. Р. няма адресна регистрация на територията на Република България. С декларация /лист 70 на делото/ П. А. е декларирал, че не му е известен адрес на С. Р. в чужбина. По делото е представено копие от акта за граждански брак между С. И. Р. и Т. Т. Т., издаден от [община] – град, „О.”, в който липсва отбелязване бракът да е прекратен. По направеното искане на касатора за установяване дали бракът е прекратен е даден отговор от Министерство на правосъдието /19.06.13г./, придружено с писмо на Държавен Секретариат по въпросите на правосъдието на Кралство Испания с оглед на данните, че лицето С. Р. е испански гражданин. Искането за предоставяне на правна помощ не е изпълнено поради липса на достатъчно данни за съда, постановил евентуалното съдебно решение за прекратяване на брака между С. Р. и Т. Т.. С определение от 02.12.13г. ВКС постанови назначаване на особен представител на ответника С. Р., определи възнаграждение на представителя и задължи касатора да внесе сумата на разноските за възнаграждение. С разпореждане от 16.12.13г. срокът за представяне на документ за внесено възнаграждение бе продължен с един месец, съобщението за което е връчено на пълномощника на П. А. – адв.К. на 13.01.14г. С оглед на съобщението от адв.К. за липса на връзка с доверителя му с разпореждане от 15.01.14г. срокът е продължен с един месец. Това съобщение е получено на 20.01.14г. Пълномощникът на касатора адв.К. е отправил искане до Министерство на правосъдието за предоставяне на данни за адреса на ответника Р. в Кралство Испания – постъпило на 24.03.14г. Видно от писмо от 06.02.15г. на Министерство на правосъдието искането е върнато от испанска страна поради липса на правно основание за издирване на адреси на лица по граждански дела. Съгласно разпореждане от 13.01.15г. ВКС е продължил отново срока за изпълнение за определението от 02.12.13г. с два месеца, след което направи и служебна справка по телефона с Министерство на правосъдието. Съобщение за разпореждането от 13.01.15г. е връчено на адв.К. на 25.03.15г. С молба от 20.05.15г. адв.К. е заявил, че няма връзка с доверителя си и е поискал съобщението да бъде връчено на П. А. на посочен адрес в [населено място], [улица]. От посочения адрес са върнати две съобщения – от 30.04.15г. и от 17.07.15г. с отбелязвания, че адресът е посещаван на 25.03.15г., 09.04.15г., 16.04.15г., 30.04.15г., 20.06.15г., 29.06.15г., 17.07.15г., но не е намерено лице, което да приеме призовката. Посоченият адрес е по исковата молба на П. А.. При тези данни определението от 02.12.13г. не е изпълнено от касатора. Същото е съобщено на пълномощника адв.К. - последна връчена призовка /след допуснатото продължаване на срока/ на 25.03.15г. Връчването е редовно съгласно чл.51, ал.3 ГПК. Съдът съдейства на касатора за издирване на адрес на ответника Р. в чужбина, като след изпълнение на процедурата по чл.48 ГПК, същият не е изпълнил указанията за внасяне на разноски за възнаграждение на назначения особен представил на ответника Р.. По тези съображения и на основание чл.230, ал.2, изр.2 ГПК производството по делото следва да се прекрати в частта по касационната жалба срещу въззивното решение по иска на П. А. срещу наследника на Т. Т. Т. – С. Р.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд