Определение № 374 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 927/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Обжалвано е решение от 27.02.2023г. по гр.д.№.№357/2022г. на АС Бургас, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.432 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за разликата над 15 000лева до 60 246лева. Жалбоподателят – Застрахователно акционерно дружество «ОЗК-Застраховане» АД, чрез процесуалния си представител е поискал да се спре изпълнението на въззивното решение, а от касационната жалба се установява, че същото е обжалвано в предвидения от закона срок. С платежно нареждане от 08.03.2023г. на Общинска банка молителят е внесъл сумата 45 246 лева по сметка на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 282, ал. 2, ГПК, приема за установено следното: Молбата следва да се уважи. Към молбата, с искане за спиране изпълнението на въззивно решение от 27.02.2023г. по т.д.№.№357/2022г. на АС Бургас, с което е уважен иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 60 246 лева, е внесено обезпечение от молителя в размер на 45 246 лева. От касационната жалба се установява, че Застрахователно акционерно дружество «ОЗК-Застраховане» АД, чрез процесуалния си представител, е обжалвало въззивното решение само в частта му, с която е осъдено да заплати на С. К. сумата над 15000 лева до 60000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени от пътно-транспортно произшествие и за сумата 246 лева имуществени вреди от същото произшествие. При тези данни следва да се вземе предвид обстоятелството, че спорът се явява висящ за сумата 45 246 лева и в този размер следва да бъде и внесеното обезпечение по сметката на ВКС. Процесуални предпоставки за да се допусне спиране изпълнението на въззивното решение са наличието на редовно подадена при спазване разпоредбата на чл.285 ГПК касационна жалба и надлежно внесено обезпечение съобразно изискванията на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, каквито в случая са налице. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че подадената молба за спиране изпълнение на въззивно решение следва да бъде уважена. Предвид изложените съображения, съдът