Определение № 520 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5345/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена в срок частна жалба на И. В. Ш. от [населено място], срещу определение от 22.05.2013 г. по в. гр. д. № 140/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което решението от 15.04.2013 г. по същото въззивно дело е допълнено в частта за разноските. Жалбоподателят е изложил оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като няма доказателства за изплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение и евентуално - за прекомерност на присъдените разноски. Ответникът по частната жалба С. Н. Ш. я счита за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на И. В. Ш. - ищец по делото. С постановеното от него решение първоинстанционното решение е обезсилено в частта по предявения отрицателен установителен иск и е потвърдено по ревандикационния иск, който е отхвърлен. С оглед на тези данни налице е основание за ангажиране отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски за въззивното производство - чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Ето защо правилно с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в тежест на ищеца и въззивен жалбоподател са възложени разноските в размер на 1 000 лева - адвокатско възнаграждение, заплатено за въззивното производство от ответника С. Н. Ш.. Д. на жалбоподателя за недължимост на разноските е неоснователен. Към писмения отговор на въззивната жалба, изготвен от процесуалния представител на ответника, е приложен договор за правна защита и съдействие серия Б № 011042 от 21.01.2012 г., видно от който договореното възнаграждение е 1 000 лева. Фактът, че то е заплатено в брой, е отразен в самия договор. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Следващият довод е за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат. Той не може да бъде обсъждан, тъй като в действащия ГПК не е предвидено съдът служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Според чл. 78, ал. 5 ГПК по-нисък размер на разноските в тази им част може да бъде присъден по искане на насрещната страна. В обобщение, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.