Определение № 7397 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във връзка с чл. 166, ал.3, in fine от АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. П. против определение № 1266 от 4.06.2026 г., постановено по адм. дело № 355/2026 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно не е анализирал липсата на вина на водача и че същият е избегнал пътен инцидент. Моли за отмяната му и уважаване на направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед. Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Перник не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2364001/29.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на П. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) с правно основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „бб” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца. В жалбата е обективирано искане по чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В жалбата са изложени доводи, че допуснатото предварително изпълнение на същата би причинило на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, тъй като го лишава от възможността да управлява МПС, че жалбоподателят е собственик на фирма с десетки служители, като често му се налага лично да превози някои от тях или да закупи и достави материали, свързани с работния процес, поради което отнемането на свидетелството му за управление на МПС ще затрудни значително и дори в дадена степен ще доведе до невъзможност нормалното функциониране на дружеството му, от което зависят доходите на много работници и техните семейства. С определение № 1241/2.06.2026г. постановено по адм. дело № 355/2026г. съдът от първа инстанция е отхвърлил искането на А. П. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-2364001/29.05.2026 г. Няма данни определението да е обжалвано. След постановяване на посоченото определение с ново искане с вх. № 2418/4.06.2026 г. отново е поискано спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на описаната по-горе ЗППАМ. В искането е посочено, че невъзможността да управлява МПС за процесния срок. ще навреди в голяма степен на управляваното от жалбоподателя дружество, работниците и техните семейства, ще възпрепятства изпълнението на поетите поръчки и поемането на нови такива, доколкото А. П. се е занимавал с логистиката и доставянето на необходимите материали за изработка на мебели, каквато е дейността на дружеството, а никой от служителите в същото не бил съгласен да бъде преквалифициран като шофьор или да поеме тази допълнителна дейност, както и че към момента не е намерено друго лице, което да бъде назначено като шофьор/доставчик. Твърди нововъзникнали обстоятелства – подадено от жалбоподателя възражение срещу съставения АУАН и депозирани писмени обяснения от дъщерята на същия, която била очевидец на събитията довели до съставяне на АУАН и издаване на процесната ЗППАМ. С определение № 1266 от 4.06.2026 г., постановено по адм. дело № 355/2026 г., което е предмет на проверка в настоящото производство Административен съд Кюстендил отново е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на ЗППАМ. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедите за ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, са относими към съществото на спора и нямат отношение към настоящото производство. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда, това не обосновава механично извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката, която да е противопоставима на защитавания обществен интерес. Това е така, тъй като случаите, в които предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, представляват изключение от общия принцип, установяващ суспензивния ефект на подадената жалба. В тези случаи се презюмират предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение, включително наличието на особено важни държавни или обществени интереси, които следва да бъдат защитени и гарантирани с предварително изпълнение на административния акт. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на условията по чл. 166, ал. 2 АПК. Както в особеното искане за спиране на изпълнението, съдържащо се в жалбата срещу административния акт, така и в допълнителното такова от 4.06.2026г., така и пред настоящата инстанция жалбоподателят не сочи предполагаемия размер на евентуалните вреди, които биха настъпили в неговия патримониум, като последица на допуснатото от закона предварителното изпълнение на заповедта. В жалбата и частната такава е посочено, че за дружеството ще настъпят значителни загуби, но не е посочен размера на предполагаемите вреди. Не се представят доказателства за съществуването на дружеството, за наличието на сключени договори, както и такива които да установят вероятното настъпване на вредите, така и техния размер. При липсата на доказателства, относими към условията по чл. 166, ал.2 АПК и дори на твърдения за размера на възможните вреди, частният жалбоподател не доказва обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение и прави невъзможно сравняването им с охранявания от закона обществен интерес. Нещо повече - повторното искане следва да бъде основано на нови обстоятелства /чл. 166, ал. 2, изр. „последно“ АПК/. Представените като приложение към искането от 4.06.2026г. възражение против АУАН и писмени обяснения не представляват „нови обстоятелства“, които са относими към производството по чл. 166 АПК. Изложените в двата частни документа лични впечатления на жалбоподателя и на неговата дъщеря се отнасят до фактическата обстановка на вмененото му административно нарушение и не съдържат нови факти обосноваващи евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда в патримониума на частния жалбоподател. Тези изявления са относими към административно-наказателното производство. Определението като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение