Определение № 814 от 29.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 3184/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от Т. С. Н. ЕГН: [ЕГН], чрез пълномощника си – адв. П., с искане за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 289/31.10.2017 г., постановено по в. т. д. № 342/2017 г. на Апелативен съд – [населено място]. С решението на въззивния съд е потвърдено решение № 111/27.02.2017 г. по т. д. № 128/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която молителят е осъден да заплати на [фирма]-гр.П. по предявени искове с правно основани чл. 195 вр. с чл.193 е чл.86 ЗЗД сумата от 55 550,32 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 04.02.2016 г. до окончателното й погасяване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК, съобрази следното: Видно от изготвената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че по специалната набирателна сметка в БНБ молителят в настоящото производство е депозирал обезпечение в размер на 55 550,34 лв. /петдесет и пет хиляди петстотин и петдесет лева и тридесет и четири стотинки/. Против осъдителното въззивно решение е постъпила касационна жалба с вх. на ПАС № 9689 на 05.12.2017 г., т. е. в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, ведно приложени заверени копия на изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и държавната такса за допускане до касационно обжалване в размер на 30 лв. на чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Подадената молба по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане на спирането на изпълнението на обжалваното от въззивно решение се явява основателна. Водим от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на второ отделение