Определение № 106 от 02.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 3250/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 1190/30.01.2015 г. от [фирма] – [населено място], за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 7 от 19.01.2015 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че съдът не му е присъдил поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки наличието на доказателства за заплащане на възнаграждението. В подкрепа на твърдението за плащане на възнаграждението с молбата са представени фактура № 156/08.08.2014 г. и преводно нареждане от 08.08.2014 г. за извършен банков превод на сумата 3 600 лв. В писмен отговор от 13.02.2015 г. ответницата П. С. Я. от [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата. Моли в случай, че не бъде уважено искането на молителя за разноски, да й бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатска защита. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 7 от 19.01.2015 г. настоящият състав на ВКС е прекратил производството по т. д. № 3250/2014 г., образувано по молба на П. С. Я. за отмяна на влязло в сила съдебно решение по т. д. № 515/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, поради оттегляне на молбата за отмяна. В съобразителната част на определението са изложени мотиви, че независимо от изхода на делото и направеното в отговора на молбата искане, не следва да се присъждат разноски по чл.78, ал.4 ГПК на ответника [фирма], тъй като не са представени доказателства за реално плащане на поисканото като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.248 ГПК за изменение на определението от 19.01.2015 г. в частта за разноските. С отговора на молбата за отмяна молителят е представил само договор за правна защита и съдействие от 06.08.2014 г., съдържащ уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС в полза на Адвокатско дружество „К. и съдружници”. В договора е отбелязано, че уговореното възнаграждение е внесено по банков път, но фактът на плащането не е доказан с преводно нареждане или с друг документ. С оглед липсата на документ, удостоверяващ реалното плащане на възнаграждението, съдът е съобразил задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и не е присъдил поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. С постановяване на определението възможността за доказване на разноските е преклудирана, поради което представените за пръв път с молбата по чл.248 ГПК доказателства - фактура и преводно нареждане, не могат да обосноват основание за присъждане на недоказаните своевременно разноски по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Неоснователно е и искането на насрещната страна П. С. Я. за присъждане на разноски. Производството по отмяна е прекратено поради оттегляне на молбата за отмяна и по аргумент от чл.78, ал.4 ГПК като молител в това производство П. Я. няма право на разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,