Определение № 4991 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез пълномощника адв. Я., срещу разпореждане № 4301 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 3182/2024 г. от СГС, Въззивен II – Е състав, с което е върната, подадената касационна жалба с вх. № 14174 от 03.02.2026 г. срещу решение № 6645/03.11.2025 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. В частната жалба се поддържа твърдение, че обжалваното разпореждане е неправилно. Прави се искане касационната инстанция да постанови определение, с което да го отмени. Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество същата се явява основателна. От данните по делото се установява, че в. гр. д. № 3182/24 г. по описа на СГС е било образувано по въззивна жалба, подадена от Е. Д. М. срещу решение по гр. д. № 59462/2022г. по описа на СРС. По в. гр. д. № 3182/2024 г. по описа на СГС е било постановено решение № 6645 от 03.11.2025 г., препис от което е бил връчен лично на Е. Д. М. на 12.11.2025 г. Против постановеното решение е била подадена касационна жалба лично от Е. М. с вх. № 52 014/17.11.2025 г. С определение № 1101 от 02.04.2026 г. състав на САС е отменил разпореждане № 2096/22.01.2026 г., с което е била върната касационна жалба с вх. № 52 014/17.11.2025 г., като съставът е приел, че на жалбоподателя е бил назначен адвокат по реда на чл. 95 ГПК, на който указанията за нередовност на касационната жалба не са били връчени, поради което и неизпълнението им от страна на Е. М. не води до прилагане на санкцията за връщане на касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Установява се, че препис от постановеното решение е бил връчен и на пълномощника на Е. М. – адв. Я., като това е станало на дата: 06.01.2026 г. На 03.02.2026 г. адв. Я. – процесуален представител на Е. М. е депозирала касационна жалба с вх. № 14174. Съставът на СГС, с обжалваното пред настоящия състав разпореждане, като е констатирал, че касационна жалба с вх. № 14174 от 03.02.2026 г. е „нова касационна жалба, депозирана след като е изтекъл срока за депозирането й“, е приел, че същата е недопустима и я е върнал. Съгласно чл. 39, ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В настоящия случай жалбоподателят има процесуален представител по делото – адв. Е. Я., която е била назначена за негов служебен адвокат, на основание чл. 95 и сл. ГПК с разпореждане от 27.03.2025г. С оглед наличието на процесуален представител на жалбоподателя, то на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК съобщението за постановеното решение следва да бъде връчено именно на посоченото лице. Такова е било връчено от въззивния съд на 06.01.2026 г. В едномесечен срок, считано от датата на връчването, адв. Я. е депозирала касационна жалба с вх. № 14174 от 03.02.2026 г. Вместо да констатира, че така подадената касационна жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, съставът на въззивния съд е приел, че същата е недопустима, като подадена след изтичане на срока за касационно обжалване. Това води до неправилност на обжалваното разпореждане, с което касационната жалба с вх. № 14174 от 03.02.2026 г. е била върната. С оглед изложеното, частната жалба се явява основателна, обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на IV гражданско отделение