Определение № 3081 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение18.06.2024 г.докладчик Маргарита Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. Д. за изменение на определение № 1340/21.03.2024 г. постановено по гр.д. № 4797/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от П. М. Д., представляван от адв. М. Д., с която се иска да бъде изменено определение № 1340/21.03.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение. Ответната страна по молбата – Л. В. Д., не е подала писмен отговор и не е изразила становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 1340/21.03.2024 г., по касационната жалба на П. Д., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по спора между страните за упражняването на родителските права по отношение трите им деца, за местоживеенето на децата, издръжката и режима на лични контакти с касатора. Касаторът е осъден да заплати на ответната страна по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 200 лв. Настоящият състав намира, че с оглед обема, съдържанието и качеството на осъществената правна защита на ответната страна в касационното производство - изготвяне на отговор по касационна жалба и изложение с основания за допускане на касационно обжалване по формулирани десет правни въпроса и с приложена значителна по количество съдебна практика; съобразявайки високия залог на делото за двете страни, фактическата и правна сложност на конкретния спор за родителска отговорност по отношение на три непълнолетни деца – всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, не обуславят извод за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът съобразява като ориентир (макар и незадължителен), че размера на адвокатското възнаграждение от 1 200 лв. е в рамките на минималния по чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ, както и че за една от инстанциите молителят договорил и заплатил сумата 2 100 лв. за адвокатска защита. Предвид изложеното, молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3