Определение № 1245 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 840/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба „ИН-80” ЕООД със седалище в град София, чрез адв. К. Раймундов против определение № 22262/04.11.2024 г., постановено по административно дело № 10846/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РТР24-РД56-340/09.10.2024г. на кмета на район "Триадица", Столична община, е отхвърлено като неоснователно. Ответникът по частната жалба- кметът на район "Триадица", Столична община не е представил възражения против нея в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК и от надлежна страна в производството, за която постановеният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „ИН-80” ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РТР24-РД56-340/09.10.2024г.на кмета на Столична община, район "Триадица", издадена на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС. С нея е наредено принудителното изземване от „ИН-80“ ЕООД по отношение на недвижим имот- публична общинска собственост, представляващ паркинг, попадащ в ПИ с идентификатор 68134.1004.177, УПИ III-за административна сграда с конферентна зала, от кв. 1, м. „Южен парк“ 2 част, [улица], до сграда с идентификатор 68134.1004.177.1, включена в капитала на „Озеленяване“ ЕАД, актуван с Акт № 2246 за публична общинска собственост, съставен от длъжностни на СО-район „Триадица“ и вписан в Агенция по вписванията-гр. София, както и предаване държането върху процесния паркинг на СО-район „Триадица“, поради неправомерното му държане без правно основание от „ИН-80“ ЕООД. За да постанови този правен резултат, съдът приел, че значителните или труднопоправими вреди, чието възможно настъпване жалбоподателят твърди, не са доказани и не преодоляват обществения интерес. Приел, че дори да са извършавани подобрения в имота, дружеството може да поиска обезщетение за същите, но по друг ред. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. За да бъде спряно от съда предварителното изпълнение, е необходимо оспорващият да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда според изискването на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Следва да се отбележи, че законът не поставя условие относно характера на възможните вреди- те биха могли да бъдат както неимуществени, така и имуществени. Единственият правнорелевантен критерий в тази насока е интензитетът на тези вреди, т. е. дали допуснатото предварително изпълнение не застрашава със същата или в по-висока степен правните интереси на засегнатото лице в сравнение с охранявания обществен интерес и принципът на съразмерност, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която той се издава, не е нарушен. Възможното настъпване на значителни и трудно поправими вреди, на които се позовава жалбоподателят в настоящата хипотеза, са преустановяване на ползването на имота; преустановяване на търговската дейност в този имот, вследствие на което дружеството няма да реализира печалба, а напротив- ще претърпи загуби, а преустановяване на търговската дейност ще наложи и съкращаване на наетия персонал. Освен това в касационната жалба дружеството- жалбоподател сочи, че с предварителното изпълнение на заповедта ще се отрази негативно и на лицата- граждани и фирми, наели паркоместа в паркинга. Касационната инстанция счита, че правилно е прието от административния съд, че релевираните съображения, с които частния жалбоподател обосновава искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, е водят до извода за наличието на факти и обстоятелства, обуславящи вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. От представените доказателства пред настоящата инстанция и пред първоинстанционния съд, не се установява вероятното настъпване на значителна или труднопоправима вреда за дружеството от предварителното изпълнение на акта. Развитите в искането твърдения са за настъпване на имуществени вреди най-вече за дружеството, а именно загуба на доход от отдаването на паркоместа под наем, необходимост от връщане на суми по предплатен абонамент, невъзможност за продължаване на търговската дейност. Всички тези обстоятелства обаче представляват последица от изпълнението на акта и не представляват нови обстоятелства пи смисъла на чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК. Поради това те не могат да бъдат противопоставени и на обществения интерес от предварителното изпълнение на заповедта, презумиран от законодателя с допускането на предварително изпълнение на заповедта за изземване на имот, представляващ публична общинска собственост по силата на чл.65 от ЗОбС. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,