Решение № 13858 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2018 г.
ВАСIV отделение13.11.2018 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 582 от 29.05.2018 г. по преписка №КЗК-313/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА "Преос" ООД, представлявано от управителите К. и Г. Т., [населено място], [жк], [адрес] ЕИК 203638394, да заплати на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, представлявано от М. М. и В. М., ЕИК 130277958, [населено място], ул. [адрес] № [номер] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200(двеста) лева, както и на "Вадис" ООД, представлявано от управителя Ц. В., [населено място], [улица], ЕИК 122092155, разноски в размер на 800(осемстотин ) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13858 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), във връзка с глава дванадесета от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Преос" ООД, представлявано от управителите К. Р. и Г. Т., срещу решение № 582 от 29.05.2018 г. по преписка № КЗК-313/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с която е оставена без уважение жалбата на дружеството, срещу решение, взето по т. 3 от протокол № 419/21.02.2018 г. от Управителния съвет на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, с предмет: "Извършване на технически прегледи, поддръжка и ремонт на съоръжения с повишена опасност, съгласно Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения". В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага се, че КЗК е постановила едно непълно и неправилно решение, като не се е произнесла по същността на депозираната от дружеството жалба, направила е формален и бланкетен анализ, а мотивите на акта са освен повърхностни още и в пряко противоречие с практиката на Комисията по аналогични казуси. Твърди се още, че възложителят, респективно КЗК, не са се съобразили с отменителното Решение № 16018 от 28.12.2017 г. по адм. д. № 9314/2017 г. на ВАС относно дължимия подход на анализ и оценка в разглеждания случай. В заключение се възразява срещу констатацията на КЗК, че "Вадис" ООД не е внесъл промяна в ценовото си предложение, тъй като предоставената от дружеството нова разбивка и анализ на разходите не кореспондира с първоначалното предложение и данни. Според касатора, КЗК не е отчела обстоятелството, че не остава неясно откъде се компенсират нарасналите разходи за работна заплати осигуровки, а подобна промяна и нов финансов анализ са недопустими и участникът е следвало да бъде отстранен от процедурата. По тези съображения се отправя искане до настоящата инстанция да отмени решението на КЗК и да отмени решението на възложителя, като съдът се произнесе с окончателно решение по спора, както и да се присъдят направените разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не взема становище по жалбата. Ответникът - Управителен съвет на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с писмено становище и в съдебно заседание чрез юриск. Танев, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли да се остави в сила решението на КЗК и се присъдят направените разноски по делото. Заинтересованата страна - "Вадис" ООД, чрез пълномощник адв. Ганчев, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Отправя искане да се остави в сила решението и се присъдят направените разноски по делото. Представя писмена защита. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 582 от 29.05.2018 г. по преписка № КЗК-313/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), е оставена без уважение жалбата на дружеството, срещу решение, взето по т. 3 от протокол № 419/21.02.2018 г. от Управителния съвет на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, с предмет: "Извършване на технически прегледи, поддръжка и ремонт на съоръжения с повишена опасност, съгласно Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения". В обжалваното решение на КЗК е направен анализ на цитираното по горе отменително решение на ВАС в светлината на дадените с него задължителни указания. В изпълнение на това решение и съдържащите се в него мотиви, възложителят е възобновил процедурата, като със Заповед № CD- ORD-616 от 26.01.2018 г., на основание чл. 103 от ЗОП и чл. 51 от ППЗОП и във връзка с влязло в сила съдебно решение № 16018/28.12.2017 г. на ВАС е назначена комисия, чиято работа във връзка с възобновената процедура е обективирана в Протокол № 5 от 26.01.2017 г. и Протокол № 6 от 13.02.2017 г. В Протокол № 5 е посочено, че след възобновяване на действията по провеждане на обществената поръчка от последния законосъобразен етап, комисията е разгледала отново представените от участниците "Вадис" ООД и "Преос" ЕООД писмени обосновки по чл. 72 ЗОП. Вследствие извършения преглед на получените писмени обосновки, помощната комисия е направила съответни изводи по отношение на писмената обосновка, представена от участника "Вадис" ООД, които са подробно възпроизведени във възприетата от КЗК фактическа обстановка на обжалваното решение. В Протокол № 6 са отразени действията на помощната комисия във връзка с разглеждането на уточняващата информация относно представената писмена обосновка за начина на образуването на ценовото предложение от участника "Вадис" ООД, като отново подробно е обсъдено съдържанието на посочения протокол. Основните възражения пред настоящата инстанция се свеждат до това, че след възобновяване на процедурата помощната комисия не е анализирала представената обосновка от класирания на първо място участник "ВАДИС" ООД и не е обосновала своите правни изводи за приемането на обосновката, като единствено е възпроизвела аргументите от обосновката на този участник, както и че участникът "ВАДИС" ООД е променил своето ценово предложение въз основа на поисканите уточнения по чл. 72, ал, 3 от ЗОП от страна на оценителната комисия, поради променените обстоятелства при повторния преглед и оценка на обосновката, след възобновяване на процедурата в резултат на предходното решение на ВАС. Според касатора, по този начин нито комисията, нито КЗК с обжалваното решение са се съобразили с указанията на ВАС, дадени с отменителното решение на ВАС. Така поддържаните възражения са неоснователни. Видно от съдържанието на Протокол 5 от 26.01.18 г. Протокол 6/13.02.2018 г. и заключителен Протокол по чл. 181, ал. 4 от ЗОП от 16.02.18 г. на оценителната комисия, изготвени след възобновяването на процедурата за възлагане на обществената поръчка в резултат на отменителното решението на ВАС, тази комисия е разгледала отново писмените обосновки на участниците, включително на класирания на първо място участник "ВАДИС" ООД, анализирала ги е, както с оглед на действалата нормативна уредба към момента на първоначалния им преглед, така също и към момента на обсъждането им след възобновяване на процедурата. Противно на твърденията на касатора, настоящата инстанция счита, че помощната комисия е обсъдила доводите в обосновките и вследствие задълбочен анализ е извела своите правни изводи за приемане на обосновките поради обективния характер на изложените в тях обстоятелства, поради тяхната пълнота и всестранност и поради съответствието им със съответните обстоятелства по чл. 72, ал. 2 от ЗОП. Основателно в писменото становище на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се твърди, че дори по отношение на обосновката на класирания на първо място участник "ВАДИС" ООД оценителната комисия е направила съпоставка на обстоятелствата, с които участникът е обосновал съответния ценови показател към момента на представянето й през 2017 г. по време на провеждането на процедурата преди отмяната на решението за определяне на изпълнител и тези обстоятелства, които са се променили обективно към момента на възобновяване на поръчката в резултат на решението на ВАС. Както основателно твърди този ответник, именно, за да извърши задълбочен и обективен анализ на обосновката на участника "ВАДИС" ООД с оглед променените обстоятелства, комисията е изискала от него уточняваща информация по чл. 72, ал. 3 от ЗОП, относно начина на ценообразуване на предложения ценови показател, за който се иска обосновката. Настоящата инстанция споделя извода на КЗК, че променените обстоятелства са обективни както за възложителя, така и за участника и се изразяват в това, че поради забавянето на производството по обжалване пред КЗК така и ВАС, е влязъл в сила нов размер на минимална работна заплата за страната, съответно нов размер на минимален осигурителен праг за съответната икономическа дейност по предмета на поръчката, поради което е било правилно на участника да се даде възможност да уточни, при така променените обстоятелства, как се получава предложената от него цена, за която е изискана обосновката, при спазване на актуалните нормативни изисквания за минимална цена на труда. Тази уточняваща информация е била необходима за извършване на обективни и законосъобразни изводи от страна на оценителната комисия, която също е била поставена в условията на променена нормативна уредба в областта на минималната цена на труда. По тези съображения, несъстоятелно се явява оплакването, че в обжалваното решение не е отчетено обстоятелството, че помощната комисия "е изискала допълване на обосновката на класирания на първо място участник "Вадис" ООД". Следва да се подчертае, че КЗК обосновано е съобразила, че с Писмо от 07.02.2018 г. комисията за разглеждане и оценка на офертите е поискала от "Вадис" ООД да предостави уточняваща информация на основание чл. 72, ал. 3 от ЗОП към представената писмена обосновка по чл. 72 ЗОП. Тази информация се е свеждала до това как предложената в офертата на "Вадис" ООД цена за 1 човекочас вложен труд при извършване на текущ ремонт на СПО в размер на 6. 50 лв. предвижда спазване на минималната цена на труда при влизането в сила на нов размер на минималната работна заплата за страната, респективно нов Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., с който е увеличен минималния осигурителен доход за труда от 460 лв. на 510 лв. Комисията е констатирала в анализа на обосновката (видно от съдържанието на протоколите), че към момента на представяне на обосновката през 2017 г. нормативните изисквания за минимална цена на труда са спазени, а след представяне на уточняващата информация от участника "ВАДИС" ООД, комисията е установила, че предложената от него цена за 1 човекочас вложен труд, за която е поискана обосновката, също е съобразена с нормативните изисквания за минимална цена на труда. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че противно на изложеното от касатора по този аспект от оплакванията му, настоящият състав счита, че описаното по-горе действие на помощния орган на възложителя правилно е възприето от КЗК за законосъобразно, съответно на чл. 72, ал. 3, изр. 2 от ЗОП, тъй като при оценяване на обосновката по отношение на нейната пълнота и обективност, комисията има право да иска от участника уточняваща информация. Основателно "Вадис" ООД поддържа, че след като в разглеждания случай помощната комисия е установила, че ценовото му предложение и обосновката на същото са представени през 2017 г. при минимална работна заплата от 460 лв., то при новото разглеждане на обосновката през 2018 г. същата е следвало да съобрази промяната в нормативната уредба по аргумент от чл. 72, ал. 4 ЗОП, съгласно която не се приема оферта, когато се установи, че предложените в нея цена или разходи са с повече от 20 на сто по-благоприятни от средните стойности на съответните предложения в останалите оферти, защото не са спазени норми и правила, свързани с опазване на околната среда, социалното и трудовото право, приложими колективни споразумения и/или разпоредби на международното екологично, социално и трудово право. Всички тези обстоятелства са отчетени при формиране на нейните изводи от КЗК и последните се споделят от настоящата инстанция. Изводите си помощната комисия е формирала не само въз основа на голословни твърдения, както се твърди от касатора, а въз основа на представения финансов анализ за ценообразуването на цената за 1 човекочас вложен труд и представените доказателства за регистрирани трудови договори при уговорено възнаграждение, съответстващо на нормативно установения минимален праг със ЗБДОО за 2018 г. и ПМС, с което е одобрен новият увеличен размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2018 г. По тези съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника "ЧЕЗ Разпределение България" АД искане за присъждане на направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са своевременно поискани. С оглед изхода на делото по предявената касационна жалба и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., като искането до предявения размер от 10 530 лв. следва да бъде оставено без уважение, тъй като настоящия състав не споделя развитата аргументация за дължимост на посочената сума на основание чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последната разпоредба не намира приложение в настоящия случай, към който приложим е редът, описан по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт. Основателно е и искането на заинтересованата страна за присъждане на разноските, направени за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение