Решение № 38 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 276/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение23.02.2011 г.докладчик Любка Богданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивно решение № 353 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 457/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. П. Р. срещу Р. "Т. С.", [населено място], клон на [фирма], [населено място] иск за сумата 525.28 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр. д. № 534/2000 г. по описа на РРС и вместо него постановява: ОСЪЖДА Р. "Т. С.", [населено място], клон на [фирма], [населено място] да заплати на И. П. Р. от [населено място], [улица]-Г-15, Е.: [ЕГН] сумата 525.28 /петстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр. д. № 534/2000 г. по описа на РРС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 38 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 276/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Р. от [населено място], подадена от процесуалния му представител-адв. Н. Г. срещу въззивно решение № 353 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 457/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Районен съд, [населено място] от 29.06.2009 г. по гр. д. № 63/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от И. П. Р. срещу Р. "Т. С.", [населено място], клон на [фирма] [населено място] иск за сумата 2900 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2842.42 лв., присъдено по гр. д. № 534/2000 г. по описа на РРС. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна Р. "Т. С.", [населено място], клон на [фирма], [населено място], чрез пълномощника си юрисконсулт К. М. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 844 от 2.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправният въпрос-погасяването на главното задължение чрез плащане води ли до погасяване по давност на задължението за изплащане на обезщетение за забава по правилото на чл. 119 ЗЗД. С обжалваното решение е прието, че с погасяване на главното вземане чрез плащане се погасява и задължението за лихва. Настоящият съдебен състав възприема даденото разрешение в приложените решение по гр. д. № 574/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение по гр. д. № 2304/69 г. на ВС, I г. о. в които е прието, че вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане.