Определение № 287 от 29.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 456/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото НЧХД № 370/2026 г. по описа на Районен съд- Варна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Съобразно правилата за местна и родова подсъдност пред Районен съд- Варна е образувано НЧХД № 370/2026 г. по тъжба на С. Л. А. срещу М. Г. Т. с твърдения за извършено от последната престъпление по чл.182, ал.2 НК.Видно от материалите по делото, всички съдии от РС- Варна /с изключение на тези, които ползват отпуск за отглеждане на малко дете или отпуск за временна нетрудоспособност, както и командированите в други съдилища/ на основание чл.29, ал.2 от НПК, са се отвели от разглеждане му, като са посочили причините в изготвените от тях съдебни актове- тъжителя А. е страна по други производства, по които ответник е РС-Варна, като е сезирал КПК, ИВСС и ВКП с искане за ангажиране на наказателната отговорност на магистратите от РС-Варна, което обстоятелство би могло да породи съмнение в тяхната обективност и безпристрастност.По причина, че съдът, който е компетентен да разгледа делото не може да сформира изискуемия от разпоредбата на чл.28, ал.1 от НПК състав, с Определение № 806 от 11.05.2026г., е прекратено производството по НЧХД № 370/2026 г. по описа на РС- Варна и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. При така изложеното по-горе, Върховният касационен съд намира, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 от НПК. Делото следва да се изпрати за разглеждането му на друг, равен по степен съд, който е извън съдебния район, в който се намира РС- Варна, тъй като последният не може да образува съдебен състав, който да го разгледа.Служебно известно на настоящия съдебен състав /съгласно Определение №443/21.10.25г. по н.д. №915/2025г., Определение №473/11.11.2025г. по н.д. №994/25г. и Определение №217/20.04.2026г. по н.д. №347/2026г., всички по описа на ВКС/ е, че по повод заведени в РС-Варна други дела от тъжителя С. Л. А., магистратите от посочения съд са се отвеждали по сходни с тези по настоящото производство съображения, като делата са били възлагани по реда на чл.43, т.3 от НПК от ВКС на районни съдилища в съдебните райони на ОС-Варна и ОС-Добрич /РС-Провадия, РС- Добрич, РС-Каварна/, като съдиите от посочените съдилища също са се отвеждали, поради изразени от А. съмнения в тяхната безпристрастност; заведени от него срещу магистрати от тези съдилища дела или подадени сигнали срещу тях.С цел избягване на идентична ситуация и по настоящото производство, както и с оглед изискванията за безпристрастност, ефективност и бързина на производството, ВКС намира, че разглеждането на делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд, който е разположен в териториална близост и е извън съдебния район на ОС-Варна и ОС-Добрич, а именно Районен съд -Разград. По изложените причини, делото следва да бъде възложено за разглеждане на РС- Разград. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,