Определение № 60264 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ей и Ес Марица изток 1“ЕООД срещу определение № 756 от 3.08.20г.,постановено по гр.дело № 1192/20 г.на Старозагорския окръжен съд, с което е допълнено решение № 150 от 22.06.20г.,постановено по същото дело, като е осъдена Ж. К. С. да заплати на „Ей и Ес Марица изток 1“ЕООД сумата 610 лв с включен 20% ДДС за разноски,представляващи възнаграждение за един адвокат. Излагат се оплаквания за неправилност на определението.Жалбоподателят счита,че съдът е следвало да изчисли адвокатското възнаграждение за всеки от предявените по чл.344 ал.1 и ал.2 КТ искове поотделно,като общият размер на присъдените разноски не следва да е по-малък от 1600 лв. Ответницата по частната жалба Ж. С. моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото приема следното: С обжалваното определение окръжният съд е допълнил решението си от 22.06.20г.,като е присъдил разноски в полза на въззиваемото дружество в размер на 610 лв, като е съобразил направеното от пълномощника на въззивницата възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК и е изчислил дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения и ПМС № 350/19.12.19г./ в сила от 1.12.20г./ за определяне на МРЗ за страната в размер на 610 лв. Определението е правилно. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената правна работа от пълномощника на ответника, правилно окръжният съд е приел,че претендираният и реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 693.99 лв с включен ДДС е прекомерен и следва да бъде редуциран. Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове е уредено в чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. Съгласно тази уредба (ред.. ДВ, бр. 28 от 2014 г.) минималното възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, както и по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, но само когато са предявени самостоятелно, е в размер не по-малко от минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Съгласно чл. 7, ал.1, т.3, пр. ІІІ-то от Наредбата, минималното възнаграждение за други неоценяеми искове с предмет трудов спор е в размер на 200 лева, а за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2 на чл. 7 от Наредбата. От текста на Наредбата следва, че когато исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване,както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.Правилото, залегнало в т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата – ДВ, бр. 2 от 2009 г., в която няма разграничение между възнагражденията по трудови спорове, независимо от характеристиката на иска като оценяем или неоценяем (възнаграждение в размер на 150 лева), а единственото въведено изключение е по отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т.ч. по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и оценяемият иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно – минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал.1 т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ съобразно цената му. В този смисъл е определение № 821 от 23.12.15г.по гр.дело № 5438/15г.на ВКС,Четвърто г.о. Предвид изложеното, формираният в обжалваното определение извод, че адвокатското възнаграждение по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ следва да се определи съобразно чл. 7, ал.1, т.1 ГПК в размер на минималната работна заплата, е правилен Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.