Определение № 382 от 04.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 156 от 30.04.2015 г. по гр. д. № 648/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 и 6 ГПК на влязлото в сила решение, постановено по гр. д № 13313/2010 г. на СГС, І г. о. Развитият довод в жалбата е за неправилност на извода, че решението, чиято отмяна се иска, не е влязло в сила. Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следната фактическа обстановка: С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС, ІІІ г. о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна, с която е бил сезиран по съображение за това, че постановеното решение по гр. д. № 13313/2010 г. на СГС не е влязло в сила. То е било отменено от въззивния съд с решение № 1083 от 31.05.2013 г. по гр. д. № 182/2013 г. на Софийски апелативен съд. Постановено от този съд решение по предмета на спора е било отменено от ВКС с решение по гр. д. № 5712/2013 г. и спора е решен от касационния съд по същество с решение № 55 от 03.04.2014 г., с което е уважен предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 59 ЗЗД и той е осъден да заплати на МВР сумата от 166848.00 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот без основание за посочения период от време. Намерил е също че молбата за отгмяна спрямо това решение е подадена след изтичане на законоустановения тримесечен срок. Поддържа се довод, че решението на СГС, отмяна на което се иска, е влязло в сила с отмяната на решението на въззивната инстанция, както и поради това, че решението на касационния съд по правни изводи за основателност на иска е идентично с постановеното от първоинстанционния СГС. Твърди се и необоснованост на извода, че срокът да се иска отмяна на влязлото в сила решение тече от постановяването му, а не от узнаването му. Доводите са неоснователни, което е основание жалбата следва да се остави без уважение. На отмяна по реда на извънредния способ по чл. 303 ГПК подлежат само влезлите в сила решение, с които е разрешен гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. Решението на СГС по гр. д. № 13313/2010 г. е отменено от въззивния съд, поради което с него не е разрешен гражданскоправния спор. То не е влязло в сила, тъй като правна последица от отмяната му е незачитане на формираната в него воля на постановилия го първостепенен съд и висящност на спора пред по-горната инстанция. При правилно прилагане на закона е направен извод, че молбата за отмяна е подадена и след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на решението на ВКС, с което спора е решен по същество. Жалбоподателят, ответник по иска, е бил представляван в касационното производство от адв. В. от САК, който е изготвил отговор по касационната жалба и е представлявал страната в проведеното открито съдебно заседание, в което е приключило съдебното дирене и делото е било обявено за решаване. Решенията на касационния съд не се съобщават на страните. Те влизат в сила от датата на обявяването им и за страната съществува задължение да положи грижата за добре водене на процеса и да се запознае с решението. Законосъобразно е прието, че тримесечният срок за упражняване правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение е започнал да тече от датата на обявяването му на 03.04.2014 г. и е изтекъл на 03.07.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 30.10.2014 г. след изтичане на срока, поради което е недопустима. Обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.