Определение № 1939 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3821/2023 г.

Производство е по чл.4б ЗДТ. С постановено по настоящето дело определение № 1643/ 04.04.2024 г. по жалба на В. Г. А. - М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 372 от 23.03.2023 г. по гр.д.№ 307/ 2022 г., в частта му, в която след отмяна на решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 16025/ 2018 г. жалбоподателката е осъдена да заплати на Б. Р. А. и Г. Р. А. сумата 52 303 лв. /по 26 151 лв. на всеки ищец/, като на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 1 046,06 лв (хиляда четиридесет и шест лева, шест стотинки). Видно от приложено платежно нареждане и служебно извършена справка, на 10.04.2024 г. по сметка на Върховния касационен съд /ВКС/ е постъпила сумата 1 406,06 лв, наредена от В. А. - М., с посочено основание за плащане „ДЪРЖ.Т.ПО КАС.ЖАЛБА ПО КАС.ГР.Д.Н.3821/2023-4ГО НА ВКС“. С молба вх.№ 6510/ 15.04.2024 г. В. Г. А. – М. е поискала освобождаване и връщане на надвнесена държавна такса в размер 360 лв. Посочила е, че погрешно е внесла 1 406,06 лв вместо действително дължимата държавна такса в размер 1 046,06 лв. Съдът намира искането за основателно. Дължимата държавна такса за касационно обжалване по гр.д.№ 3821/ 2023 г., ВКС, ІV-то г.о. е в размер 1 046,06 лв, съгласно чл.18 ал.1 т.2 вр. чл.1 ТДДКССГП, при обжалваем интерес от 52 303 лв. Погрешка е внесена с 360 лв повече от определената от съда държавна такса – а именно 1 406,06 лв. Разликата не се дължи и на основание чл.4б ЗДТ следва да бъде върната на платеца. По изложените съображения съдът