Определение № 512 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2215/2021 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3735 от 29.04.2021 г. на Г. Д. Д. против определение № 64 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 796 по описа за 2021 г. на Върховния касационен съд на Република България, II г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 260561 от 21.01.2021 г. за отмяна на влезлите в сила решение № 420 от 08.12.2017 г. по гр.д. № 1170/2017 г. на Районен съд-Карлово, постановено в първа фаза на делбеното производство, решение № 245 от 15.06.2018 г. по гр.д. № 1170/2017 г. на Районен съд-Карлово, постановено във втора фаза на делбеното производство, въззивно решение № 1384 от 25.11.2019 г. по в.гр.д. № 2066/2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено във втора фаза на делбеното производство и определение № 376 от 05.10.2020 г. по гр.д. № 1667/2020 г. на ВКС, I г. о., постановено във втора фаза на делбеното производство. В жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Иска се отмяната му с твърдения, че се макар молителят да е присъствал в проведените съдебните заседания по делото, същият не е юридически грамотен и не е разбирал действията на адвокатите и на съда, като едва м. декември 2020 г. е узнал за възможността да поиска отмяна на постановените съдебни актове. Поддържа и доводи и съображения, наведени в оставената без разглеждане молба за недопустимост на решенията и за нищожност на извършената делба. Насрещните страни Д. П. Д. и Х. Д. Д. са подали писмен отговор, в който оспорват частната жалба. Претендират разноски. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е констатирал, че с атакуваните от молителя решения Районен съд-Карлово и Окръжен съд-Пловдив са се произнесли по извършването на съдебна делба, както и по заявена от Г. Д. Д. срещу ищците Д. П. Д. и Х. Д. Д. претенция за присъждане на сумата 4 780 лв. при условията на чл.346 ГПК. Посочил е, че както в първата, така и във втората фаза на делбеното производство, включително при обжалването пред въззивния и касационния съдилища, молителят е взел лично участие (явил се е във всяко едно от проведените открити заседания и е упълномощил адвокатите, представлявали го пред първата, въззивната и касационната инстанции). При тези данни съдът е приел, че подадената на 21.01.2021 г. молба е депозирана след изтичане на срока по чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК за всеки един от актовете чиято отмяна се иска. Посочил е, че по отношение на решение № 420 от 08.12.2017 г. по гр.д. № 1170/2017 г. на Районен съд-Карлово началото на срока е от влизането му в сила, т. е. на 28.12.2017 г. и е изтекъл на 28.03.2018 г., съответно началото на срока за подаване на молба за отмяна по отношение на въззивното решение № 1384 от 25.11.2019 г. по в.гр.д. № 2066/2018 г. на Окръжен съд-Пловдив е от влизането му в сила на 05.10.2020 г. и е изтекъл на 05.01.2021 г. Като е изложил и, че е ирелевантно обстоятелството, че в прекратителната му част определение № 376 от 05.10.2020 г. по гр.д. № 1667/2020 г. на ВКС, I г. о. е влязло в сила на 18.11.2020 г. Считано от този момент само е станало необжалваемо произнасянето на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба досежно въззивното решение по иска по чл.346 ГПК (а последното, съобразно чл.296, т.1 ГПК, е влязло в сила с постановяването му от Окръжен съд-Пловдив - на 25.11.2019 г.), тъй като определението няма качеството на акт по съществото на спора, което само по себе си изключва възможността по отношение на него да бъде проведено отменително производство. В допълнение предходният състав се е мотивирал, че изложеното в молбата за отмяна е квалифицирано от молителя като основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, но тази квалификация не обвързва ВКС. Същевременно, обстоятелствата от които молителят извежда искането си за отмяна, не могат да бъдат определени като твърдения за факти, попадащи в приложното поле на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Не се твърди съдилищата да са допуснали нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие на страната в производството по делбеното дело, а се развива становището на молителя, че не е получил качествена защита от упълномощените процесуални представители и в този смисъл молбата не обективира надлежно изложение по смисъла на чл.306, ал.1 ГПК и разглеждането й по същество е процесуално недопустимо. Атакуваното определение е правилно. Съгласно задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.9 и т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл.305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл.307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане. От друга страна задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията е предвидено в чл.306, ал.1 ГПК и представлява изискване за нейната редовност. То произтича от извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Молителят следва да обоснове твърдения, които да попадат сред предвидените хипотези на закона - чл.303, ал. 1 ГПК, обосноваващи неправилност на влязлото в сила решение и налагащи неговата отмяна. Върховният касационен съд следи служебно за редовността на молбата за отмяна. Липсата на конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл.ЗОЗ, ал.1 ГПК, е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността □ е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респективно условие за надлежното упражняване правото на отмяна. Оплакването на частният жалбоподател, че срокът не е изтекъл, тъй като не е разбирал действията на упълномощените от него адвокати и на съда са неоснователни. Жалбоподателят-молител в производството е участвал във всички проведени открити съдебни заседания и решенията и определението, чиято отмяна се иска са му били връчвани лично или чрез упълномощените от него адвокати и сроковете да иска отмяна на посоченото от него основание по чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК са изтекли на посочените в определението дати. Тезата на жалбоподателя, че същият не е знаел за възможността да поиска отмяна и е разбрал едва м. декември 2020 г. е несъстоятелна, тъй като началния момент за подаването на молба за отмяна в случая е влизането в сила на актовете и липсата на юридическа грамотност не е основание за саниране на срока. Изводите на предходния състав, че молбата е подадена след изтичането на срока по чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК, както и, че наведените оплаквания немогат да обосноват соченото отменително основание по чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК са правилни и обосновани. По смисъла на чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Не попадат в хипотезата на чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК поддържаните твърдения за нарушено право на защита и участие в процеса с доводи, че решението за допускане на делбата е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, което не е било констатирано от адвокатите и от съда, като на това основание постановените решения във фазата по извършване на делбата са също недопустими, както и, че делбата е нищожна поради неучастието на съпругата на молителя. Изложените в случая от молителя обстоятелства се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон и обосноваността на изводите на съда. Тези твърдения в молбата за отмяна се отнасят до нарушения по чл.281, т.2 и т.З ГПК т. е. представляват общи оплаквания за незаконосъобразност, формиращи касационни основания, приложими при разглеждане на касационната жалба по същество, но същите не се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в процеса, което съставлява самостоятелно основание за отмяна по чл.ЗОЗ, ал.1, т.5 ГПК. Изложените в молбата за отмяна съображения за порочност на постановените съдебни решения в производството по съдебна делба, включително и за процесуални нарушения, както увреждане на правото на защита на страната от процесуалния □ представител не кореспондират с нито едно от основанията за отмяна по чл.ЗОЗ, ал.1 - 5 ГПК и предходният състав правилно е преценил, че в молбата следва да се остави без разглеждане на това основание. С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от насрещните страни Д. П. Д. и Х. Д. Д. разноски за настоящото частно производство, съобразно представения към отговора на частната жалба договор за правна защита и съдействие от 03.06.2021 г. в размер на 400 лв. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение