Определение № 4152 от 17.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на С. И. В. срещу Определение № 3926/25.11.2024 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. № 1656/ 2024 г., с което са оставени без разглеждане жалбата й срещу Акт за установяване на задължения (АУ3) № АУ000006/21.01.2016 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Приходи" на Община Банско, както и искането й за спиране на изпълнението по изп. д. № 20247020400142 и е прекратено производството по делото, което е изпратено като преписка на ръководителя на звеното за местни приходи в общината. Наведено е оплакване за противоречие на определението с материалния закон. Без да оспорва, че е пропуснат срокът за оспорване на АУЗ по чл. 156, ал. 1 ДОПК, частната жалбоподателка аргументира правен интерес да поиска от съда прогласяване на нищожността на акта и сочи приложимост на чл. 149, ал. 5 АПК. Поддържа положителна връзка на преюдициалност между правото й да оспори пред съда АУЗ и обезпечаването на оспорването чрез спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, началникът на отдел "Приходи" на Община Банско, чрез адв. Гемков, в писмен отговор оспорва основателността й и претендира разноски. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и след проверката по чл. 218 вр. чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното определение са оставени без разглеждане жалбата на В. срещу АУЗ № АУ000006/21.01.2016 г. и искането й за спиране на изпълнението по изп. д. № 20247020400142 и е прекратено производството по делото. Изводът за недопустимост на оспорването по съдебен ред на АУЗ, който не е обжалван по административен ред първостепенният съд е формирал с позоваване на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК по препращането от чл. 144 ДОПК. Административен съд Благоевград е отрекъл правото на съдебно производство на В. по искането й за спиране на изпълнителното производство. Обосновал е изводите си с неопределеността на производството, чието спиране се иска и с наличието на специален ред за защита срещу предварителното изпълнение по ГПК и ДОПК. Определението е правилно. При действието на чл. 156, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК, приложими по препращането в чл. 144 ДОПК, неуспешно проведеното оспорване на АУЗ по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването на правото на достъп до съд. Без да съществува правото на съдебно производство на В. по жалбата й срещу утежняващия административен акт, първоинстанционният съд не е дължал преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК. При непълнотата на уредбата в ДОПК на оспорването на административните актове по административен ред, с аргумент от чл. 97, ал. 1 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, за решаващия орган съществува правомощието да прогласи нищожността на обжалвания АУЗ. Поради това изпращането на преписката на решаващия орган е съобразено с правилото на чл. 130, ал. 4 АПК. По твърдението на частния жалбоподател събирането на публичните вземания е възложено на частен съдебен изпълнител. Изборът на публичния взискател на този ред за събиране е допустимо - чл. 163, ал. 4 ГПК. В тази хипотеза събирането се извършва по реда на ГПК. Оспорването на АУЗ не спира изпълнението му - чл. 157, ал. 1 вр. чл. 144 ДОПК. Видът на изпълнителното основание изначално изключва хипотезите на спиране на изпълнението по чл. 432 ГПК, а и в никоя от тях спорът не е родово подсъден на административния съд. С оглед неоснователността на частната жалба разноски се следват на ответника по нея в размер на 480 лв. възнаграждение на адв. Гемков по договор за правно обслужване Д-РС-5-1/19.03.2025 г. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,