Определение № 4222 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Образувано е по искане на Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили възражения. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо, но неоснователно. С постановеното по делото решение е оставено в сила решение № 2725/24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 7120/2023 г. на Административен съд София-град, по подадената от КЕВР касационна жалба, а касационната жалба на "Топлофикация Плевен" АД против решение № 2725/24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 7120/2023 г. на Административен съд София-град е оставена без разглеждане. На дружеството са присъдени разноски в размер на 9000 лв, за което съдът е изложил мотиви. Производството по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е приложимо, когато съдът е пропуснал да се произнесе относно дължимите деловодни разноски или е допуснал грешка при тяхното определяне. В настоящия случай се иска изменение на касационното решение в частта за разноските. Съдът разполага с правомощието по чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, което в случая не е налице. С оглед на изхода от правния спор, а именно неоснователността на касационната жалба на КЕВР, съдът е постановил, че в полза на ответниците в касационното производство следва да се заплатят разноски, за които са представени доказателства. Размерът на разноските е определен като е съобразена действителната и правна сложност на делото, която несъменено е висока. Съдът не е допуснал грешка във фактическите и правните си изводи относно разноските. Поради това молбата е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение