Решение № 16946 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2013 г.

Решение № 16946 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 461 от 22.02.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2912 по описа за 2012 г., в частта му, с която по жалба на "ГОТИ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, представлявано от управителя Груда Славова Георгиева е отменен Ревизионен акт (РА) № 261200479/22.05.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 1031/15.08.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 68 421,92 лв., ведно със законните лихви върху тях. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в приемане от една страна на наличие на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, но необосновано неприемане на начина на определяне на процесната данъчна основа. Последната била определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК без всякакво съдействие от страна на ревизираното лице; присъединяването на РД и РА по ЗДДС за данъчни периоди 12.11.2007 - 31.03.2010 г., с който на РЛ е отказано право на данъчен кредит по фактури на "Пасат-МН" ООД, "Изграждане и оборудване" ЕООД и "Билдинг Груп" ООД, е станало с надлежен протокол и тези РА и РД са били достатъчни за обосноваване на констатацията, че сделките по тези фактури не са реални и със стойността по фактурите следва да се увеличи ФР за дружеството за процесния период. Липсата на насрещни проверки на посочените доставчици неправилно е приета от първоинстанционния съд като абсолютно основание за незаконосъобразност на РА в посочената част, защото самото ревизирано лице на получено от него искане за представяне на доказателства по реалността на тези доставки не е представило никакви доказателства. Констатациите на посочените РА и РД по ЗДДС се основават на трайни факти, като липсата на доказателства за наличие на активи, персонал, техника и друг капацитет за извършване на фактурираните доставки, които факти не е било необходимо повторно да бъдат установявани в процесното ревизионно производство. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ГОТИ" ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че са били налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, но констатациите на РА в посочената част не са обосновани на надлежно събрани в ревизионното производство доказателства относно размера на данъчната основа, защото органите по приходите просто приложили посочените по-горе РД и РА на РЛ по ЗДДС и въз основа на направените в тях констатации по реалността на доставките на посочените по-горе доставчици увеличили ФР за процесния период. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че РА в процесната част е постановен при пълна липса на доказателства. Констатациите на акта относно липса на действително извършени разходи не могат да намерят годна опора единствено само върху присъединените РД и РА, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди и през 2009 г. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА по реда на чл. 122 и сл. ДОПК не освобождава органите по приходите от задълженията им за документална обоснованост на констатациите на РА и само обоснованите констатации се ползват с посочената сила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователни са касационните оплаквания, че с предходния РА били установени трайни факти, въз основа на които може да се направят фактически изводи за липса на реалност на процесните разходи. Правилно АС е приел, в тази връзка, че фактическите констатации на РА следва са подкрепени със събрани в конкретното ревизионно производство доказателства, включително и при възможността за приобщаване на събрани в други производства доказателства. Решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение