Определение № 310 от 16.09.2015 г. на ВКС по д. № 4197/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата Б. Р. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. №829/14 г. на РС Хасково. Молбата е подадена в срока по чл.305,т.4 ГПК, съобразно посоченото от молителя основание по чл.303, ал.1,т.4 ГПК, но е недопустима, защото не съдържа надлежни твърдения за наличие на това отменително основание. Молителят сочи, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на цитираните влезли в сила решения, с които са му присъдени обезщетения за имуществени вреди от същото заболяване, но за други периоди. Признанието за последното не съответства на, а напротив - опровергава твърдението на молителя, че противоречивите решения са постановени между същите страни, на същото основание и за същото искане по см. на чл.303, ал.1,т.4 ГПК. Изложените твърдения от съществото на спора и доводи за порочност на решението, чиято отмяна се иска, поради противоречие със закона и съдебната практика също не сочат на конкретни основания за отмяна по чл.303 и 304 ГПК. Наличието на надлежни – конкретни, ясни и непротиворечиви, твърдения относно факти, включени в предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна е въпрос, свързан с допустимостта на производството. Тези твърдения очертават предмета на производството за отмяна. Очертаването на предмета на производството за отмяна е задължение на страната, която твърди, че притежава процесуалното право на отмяна. При липсата на изложени обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под някои от изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания, молбата трябва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.