Определение № 2370 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2024 г.

Производството е по чл.303, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Б. А. и Б. П. А. с вх. № 7632/15.12.2023 г. (на Пернишкия окръжен съд) за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 721/18.05.2022 по в.гр.д. № 3654/2021 г. на САС. Молителите твърдят, че са наследници на първоначалния ответник по делото Д. М. А., която е починала на 17.01.2022 г. в хода на въззивното производство, по което въззивният съд не е конституирал молителите като правоприемници на мястото на починалата на основание чл.227 ГПК, не ги е призовал за участие в делото, в което те не са участвали и е постановил решението си по отношение на починалата. Молителите научили за въззивното решение от получена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение от 22.11.2023 г. и подали веднага молбата си за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна Р. Ц. Ц. в писмен отговор оспорва допустимостта на молбата (подаването и в срок) и нейната основателност. Настоящият състав на съда е постановил определение № 5764/11.12.2024, с което е допуснал молбата до разглеждане в открито съдебно заседание. В проведените открити съдебни заседания процесуалният представител на ответницата по молбата адвокат Н. Т. поддържа оспорването на възражението си, че молбата е просрочена и по негово искане по делото е допуснат като свидетел и разпитан адвокат Д. Л. С., процесуален представител на Д. М. А.. От неговите показания се установява следното: адвокат Д. Л. С. е бил процесуален представител на Д. М. А. по делото на Пернишкия окръжен съд за получена от нея парична сума. Адвокат С. е познавал Д. М. А. лично. Тя е била майка на негов приятел от ученическите години А. А.. Адвокат С. е бил в дома на Д. А. много пъти. Контактувал е най-вече със сина и. Адвокат С. е изготвил жалбата срещу решението на Пернишкия окръжен съд, по което е бил редовно упълномощен адвокат. Доколкото състоянието (здравословно) на Диана Аначкова не предполагало да е адекватна, водил комуникацията основно със сина и. Няма спомен защо не се е явил по делото във въззивната инстанция. В някои случаи документацията (по делото) получавал адв. С., в други случаи А. А. лично. Няколко пъти той забравял да я даде на адв. С.. Адвокат С. няма спомен за конкретната дата, на която е уведомил А. А. за неблагоприятното решение на апелативния съд (САС), след като го е получил. Адвокат С. е уведомил А. А. за решението на въззивния съд след като го е получил. Не си спомня датата, когато разбрал, че майка му Д. М. А. е починала. Обсъждали са много пъти какво да правят със защитата на неговите права и интереси. За обжалването на решението на апелативния съд адвокат С. си спомня, че нямал физическата възможност и време да представлява А. А. по това дело и му казал, ако има как, да си намери колега адвокат, който да продължи процесуалното представителство и евентуално някакви бъдещи действия. Доколкото знае, в момента има колежка, която се занимава с тези дела. Адвокат С. не може да свърже датите, когато е уведомил А. А. за решението на апелативния съд и кога е починала майка му Д. М. А.. Не може да си спомни кое е било първо и кое второ. Казвал е на А. А. за решението на апелативния съд. А доколкото си спомня, А. А. е получил решението на апелативния съд лично, но не помни наистина. Обстоятелствата, че адвокат Д. Л. С. е бил процесуален представител на Д. М. А. по гр.д. № 183/2021 г. на Пернишкия окръжен съд и по гр.д. № 3654/2021 г. на Софийския апелативен съд, което е образувано по подадена от него въззивна жалба, се установява от двете приложени граждански дела. По делото на САС е проведено едно открито съдебно заседание на 19.04.2022 г. след като Д. М. А. е починала на 17.01.2022 г.. На това заседание адв. С. не се е явил. Съдът е обявил делото за решаване и е постановил решението си на 18.05.2022 г.. Решението е съобщено на адвокат С., който е бил упълномощен по делото процесуален представител на Д. М. А., на 07.06.2022 г.. Въззивното решение е подлежало на касационно обжалване, но не е обжалвано. Настоящият съдебен състав приема, че от показанията на адвокат Д. Л. С., които бяха предадени по-горе в пълнота, се установява категорично, че той е уведомил семейството на покойната Д. М. А. чрез молителя А. А. за постановеното въззивно решение и за възможността то да бъде обжалвано. Последното означава, че ги е уведомил преди да изтече срока за обжалване. Ако бъде приета най-благоприятната за молителите дата за това (най-късната), това е последният ден от едномесечния срок, който е започнал да тече от деня, в който решението е било връчено на адв. С. (чл.283 ГПК) - 06.07.2022 г. С това се опровергава твърдението на молителите, че са узнали за решението едва при връчване на книжа по изпълнително дело на 04.12.2023 г. От това следва извода, че тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл.305, ал.1,т.5 ГПК за подаване на молбата за отмяна, е започнал да тече от 06.07.2022 г .и е изтекъл на 06.10.2022 г. От това следва изводът, че възражението на адвокат Н. Т., процесуален представител на ответницата по молбата Р. Ц. Ц., че молбата за отмяна, която е подадена на 15.12.2023 г. е просрочена и следователно е недопустима, е основателно. Настоящият съдебен състав няма правомощия да я разглежда по същество, а следва да отмени определението си от откритото съдебно заседание на 19.02.2025 г., с което е обявил делото за решаване и да остави молбата за отмяна без разглеждане. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски, а следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Р. Ц. Ц. направените от нея разноски за процесуално представителство в размер на 800 лева съгласно представен списък на разноски (л.129) и адвокатско пълномощно (л.128). Воден от изложеното съдът