Определение № 733 от 20.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2806/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во-във вр. чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 6186/26.V.2014 г. М., подадена чрез неговия юрисконсулт против Разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК от 05.07.2014 г. /но всъщност от 07. 05 .2014 г./, постановено от САС, ТК, 9-и с-в, по т. д. № 4386/2013 г., с което – извън частта му за присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото - е било уважено искането на Консорциум [фирма]-София за издаване на изпълнителен лист за присъдените му срещу държавното учреждение две суми с осъдителното решение № 743/17.ІV.2013 г. по горното дело, а именно 59 415.29 лв. – със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото /24.Х.2011 г./ и до окончателното й изплащане, както и 6 878.96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.ХІ.2009 г. и до 24.Х.2011 г. Единственото оплакване на частния жалбоподател М. е за това, че САС бил постановил атакуваното разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК при допуснато съществено нарушаване на съдопроизводственото правило на мчл. 243, ал. 2 ГПК, т.е. „без да се съобрази със забраната, според която е недопустимо изпълнение не невлязло в сила съдебно решение срещу всяко държавно учреждение”. Поради това се претендира същото разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК да бъде отменено, като в резултат бъде обезсилен и издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Инвокира се довод, че от данните по делото било видно, че осъдителното въззивно решение № 743 от 17.ІV.2014 г. не е влязло в сила, щом като е било връчено на м-вото на 12.V.2014 г. и подлежало на обжалване пред ВКС в преклузивния едномесечен срок, т. е. до 12 юни 2014 г. Ответното по частната жалба Консорциум [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане за издаване на изп. лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на М. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК подлежат на принудително изпълнение /нещо различно от „Допускане на предварително изпълнение” в изричните хипотези по чл. 242 ГПК/ „осъдителните решения на въззивните съдилища”. Систематичното място на текста относно допускането на предварително изпълнение, е в гл. ХVІІІ на ГПК и поради това се отнася за решенията на първостепенния съд - не и за тези на въззивните съдилища. Ето защо ще следва да се преценява като неоснователно главното оплакване на М. за допуснато от САС с атакуваното разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 243, ал. 2 ГПК. В заключение, съгласно чл. 519 ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, защото те се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им, като за целта „изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение”. Последното обаче явно предпоставя издаването му. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение