Решение № 2811 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10983/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител юриск. Василева, против Решение № 1948/13.05.2025 г. по адм. дело № 127/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора /АС - Стара Загора/. С решението е отменено Уведомително писмо /УП/ с Изх. № 02-240-6500/1936 от 04.11.2024 г. за оторизиране на субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2019 г. в размер на 0 лева, издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и преписката по заявление за подпомагане с УИН:24/120619/14315, от Р. Д. Д. с УРН [номер] е върната на административния орган за одобряване на годишна финансова помощ за кампания 2019 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“, съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е анализирал приложимите по казуса материалноправни разпоредби. Моли обжалваното решение да бъде отменено и подадената жалба срещу УП да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - Р. Д. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Момчилов, който поддържа отговора по касационната жалба и представя доказателства за направените разноски, ведно със списък на същите. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Стара Загора е било образувано по жалба на Р. Д. Д. против УП изх. № 02-240-6500/1936 от 04.11.2024 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с което жалбоподателя е бил уведомен, че оторизираната субсидия за кампания 2019 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ е в размер на 0 лева. Съдът е приел за установено, че с Решение № 8055/27.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2162/2023 г. по описа на ВАС между същите страни – Заместник изпълнителния директор на ДФЗ и жалбоподателя, е установено, че петгодишният ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ за дейност с код 12 „Биологично растениевъдство“ е приключил на 01.10.2019 г., поради което прекратяването на договора с контролиращото лице, считано от 31.10.2019 г. не представлява основание по чл.15, ал.3, т.5, вр. с чл.14, ал.2, т.7 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Съгласно чл.14, ал.2, т.7 от същата Наредба, не се отпуска финансова помощ за годината, за която е подадено Заявление за плащане, ако е прекратен договора с контролиращото лице. За кампания 2019 г. е установено с влязло в сила Решение между същите страни, че договорът с контролиращото лице е прекратен на 31.10.2019 г., който юридически факт следва по време изтичане на пет годишния период на поетия ангажимент. По тази причина същият юридически факт не може да бъде определен, като правно основание по чл.14, ал.2, т.7, вр. с чл.46 от Наредбата за отказ да се изплати финансово подпомагане за същата 2019 г. От друга страна съдът е посочил, че в колона 15-та от Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ е вписана санкция в лева, наложена съгласно чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаления при неспазване на базови и други изисквания по управление за направленията от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., буква А “Базови изисквания от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярката. Съдът е посочил, че в колона 15 към таблицата липсва конкретен факт, който е мотивирал органа да приложи намаление от 100 процента спрямо установената за подпомагане площ. В приложението към чл.5 от Методиката в ред. ДВ бр.44/19.05.2023 г. са посочени две основания: парцели, които не се контролират от контролиращо лице или неспазване на изискванията на Регламент /ЕС/2018/848 за целия блок на земеделското стопанство. Липсата на конкретни факти, които органът да сочи като основания за отказа му да изплати финансово подпомагане отрича не само правото на защита, но препятства и съдебния контрол за законосъобразност. Съдът е приел, че по отношение на извършеното намаление на финансовото подпомагане в размер на 250.56 лв., посочено в колона 14 от таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“, от поясненията към нея се установява, че тя съдържа намаление и санкции за наддеклариране. В колони 3 и 4 липсва посочена конкретната причина, поради която заявената площ от 20.02 ха е намалена от органа с 0.23 ха. Едва за първи път в писменото становище от 04.02.2025 г. от ответника, представено в хода на съдебното производство, се сочи, че е установено пресичане на границите по смисъла на чл.17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. Според чл.19 от Регламента, над деклариране на площ до 3% от заявената, но не повече от 2 ха, не се санкционира и подпомагане се изплаща спрямо установената площ. При така изложеното съдът е приел, че в случая, няма основание за налагане на санкция в размер на 250.56лв., а намаление на финансовото подпомагане с посочената сума /над декларираната площ, умножена по ставката за дейността/ е приложимо, когато се определя финансово подпомагане спрямо установената площ по смисъла на чл.2, §1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент ЕС №640/2014 г. на Комисията, за която са изпълнени всички базови изисквания и тези за управление. При така установеното в заключение административният съд е приел, че УП е издадено от компетентен административен орган в писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическите обстоятелства, обсъдил е събраните по делото доказателства и е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт и относимите материалноправни норми изводът на съда, че оспореното УП е постановено в несъответствие с материалния закон е правилен. УП издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че в оспореното УП колона 15 към таблицата липсват посочени конкретни фактически основания, които са мотивирали органа да приложи намаление от 100 процента спрямо установената за подпомагане площ. Видно от текста на УП не са изложени конкретни съображения и по отношение на извършеното намаление на финансовото подпомагане в размер на 250.56 лв., посочено в колона 14 от таблицата, с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“. Съдът правилно е установил, че в поясненията към колони 3 и 4 липсва посочена конкретната причина, поради която заявената площ от 20.02ха е намалена от органа с 0.23 ха. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че в проведените две поредни съдебни производства органът не сочи не спазване на изискване, освен прекратяване на договора с контролиращо лице, но след 01.10.2019 г., което според влязлото в сила съдебно решение е юридически факт без правно значение по чл.14, ал.2, т.7 от Наредбата. Приложеното в тази връзка по делото Становище от 04.02.2025 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, въпреки, че изхожда от издателя на оспорения административен акт, не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Административният орган дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане, както и по отношение на извършеното намаление. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. С оглед изложеното и при липсата на посочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява основателна, като своевременно направена и доказана, поради което следва да бъде уважена, като на Р. Д. Д. бъде присъдена сумата от 818 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на касатора е бланкетно и немотивирано, поради което не следва да бъде обсъждано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение