Определение № 23 от 25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 400/2012 г.

Образувано е по молба на С. С. Д. - З., с направено искане за освобождаване на внесена гаранция на основание чл.282, ал.2, т.2 от ГПК. Препис от молбата е изпратено на противната страна, като след изтичането на двуседмичния срок по чл. 282, ал.4 от ГПК не е постъпил отговор. Състава на ВКС приема, че подадената молба е основателна, по следните съображения: По искане на С. С. Д. - З., с определение №200/28.05.2012 г., постановено по настоящото дело, изпълнението на влязлото в сила съдебно решение № 360/2011 г., постановено от състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, по гр.д.№ 79/2011 г. от 08.02.2012 г. е спряно, до приключване на производството по подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение. Видно от настоящото дело на ВКС, второ гражданско отделение, подадената молба за отмяна на решението на ВКС е оставена без уважение, като решението е окончателно. Производството по молбата за отмяна е приключило, като с оглед разпоредбата на чл.282, ал.4 от ГПК, доколкото изпълнението на решението, което е било спряно, е относно вещно право върху недвижим имот, препис от молбата е бил изпратен на страната, в чиято полза е постановено въззивното решение. В дадения от съда срок и след изтичането на предвидения за предявяването на иск за обезщетение, доказателства за предявяването на такъв иск не са представени по делото, поради което не съществува пречка внесената като гаранция по смисъла на чл.282 от ГПК сума, да бъде върната на вносителя. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия