Решение № 8447 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2019 г.

Решение № 8447 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 247 от 06.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1924/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че ревизионното производство законосъобразно е проведено по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, тъй като от събраните доказателства се установява, че ревизираното дружество е осъществило вътреобщностни придобивания на стоки /ВОП/ от едно италианско и две германски дружества. Сочи, че тези ВОП не са декларирани, като същевременно стоките са продадени на вътрешния пазар, без от тези продажби да са отчетени приходи и да е начислен ДДС. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Атахар" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р- 16001617005064-091-001 от 13.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 326/08.06.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която за "Атахар" ООД, гр. Пловдив са установени допълнително задължения за ДДС за внасяне в размер общо на 48 069. 42 лв., ведно с лихви за забава в размер на 13 660. 63 лв. за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 02.2015 г., м. 05.2015 г. и м. 06.2015 г. За да обоснове преценката си за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Същите са подкрепени от събраните данни, че ревизираното дружество е осъществило вътреобщностни придобивания на стоки от едно италианско и две германски дружества, които не са декларирани, като същевременно стоките са продадени на вътрешния пазар, от тези продажби не са отчетени приходи и не е начислен ДДС. Въз основа на извършени проверки по линия на международния обмен на информация между страни-членки на ЕС органите по приходите са установили, че "GASITALY S. R. L." VAT IT07104930966, "AUTOНAUS YAPI" VAT DE131662010 и "HIBRID SUPPLY LIMITED" VAT DE814821044 са издали фактури и са декларирали ВОД към ревизираното лице на обща стойност 148 623, 55 лв., за които последният е следвало да издаде протоколи по чл. 117 от ЗДДС в законовите срокове, да начисли ДДС по тях общо в размер на 29 724, 71 лв. и да ги отрази в ДП и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Тъй като това не е сторено, ревизиращите са начислили ДДС в посочения размер за съответните данъчни периоди на издаване на фактурите от сочените доставчици. Отчели са още, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тези ВОП, тъй като е нарушено изискването на чл. 73а ал. 1 от ЗДДС – доставките се явяват укрити и данни за тях не са налични в счетоводството на получателя. Преценили са още, че закупените стоки по процесните фактури не са заприходени в счетоводството на ревизирания и при тяхната реализация не е издаден документ, не са отчетени приходите от продажбата и не е начислен дължимият ДДС. След конкретизиране на средната надценка при продажбата на стоките по неотчетените ВОП, органите по приходите са формирали следният размер на данъчна основа за допълнително облагане с ДДС и дължим ДДС: за 2014 г. – 7 334, 37 лв.; установена надценка – 22. 76%; приходи по неосчетоводени фактури – 9 003, 68 лв.; дължим ДДС – 1 800, 74 лв; за м. 02. 2015 г. – 11 817, 13 лв.; установена надценка – 20. 10%; приходи по неосчетоводени фактури – 14 180, 56 лв.; дължим ДДС – 836, 11 лв; за м. 05.2015 г. – 87 068, 67 лв.; установена надценка – 20. 10%; приходи по неосчетоводени фактури – 104 569, 48 лв.; дължим ДДС – 20 913, 90 лв. и за м. 06.2015 г. – 2 895, 60 лв.; установена надценка – 20. 10%; приходи по неосчетоводените фактури – 3 477. 62 лв. и дължим ДДС – 695. 52 лв. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След анализ на твърденията и възраженията на страните, както и на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е приел, че спорът се концентрира върху въпросите: налице ли са ВОП за "Атахар" ООД, налице ли са основанията за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и дължим ли е допълнително начисленият ДДС в размер на 48 069, 42 лв. за данъчни периоди: - м. 12.2014 г., м. 02.2015, м. 05.2015 и м. 06.2015 г. Съобразявайки приложимите материалноправни норми в корелация с ангажираните доказателства, решаващият състав е достигнал до извода, че ревизиращите не са установили извършването на ВОП от "Атахар" ООД. Това заключение е мотивирано от липсата на доказателства, че стоките по процесните фактури са напуснали териториите на страните-членки на ЕС, че са пристигнали на територията на България и че са постъпили в патримониума на ревизираното дружество. В този аспект вещото лице е уточнило, че ревизираният никога не е имал валутни сметки и не се е разпореждал с валута, като към момента на осъществяване на коментираните сделки дружеството не е разполагало с такива налични суми, нито в лева, нито в евро, за да ги извърши. Посочило е още, че двете банкови сметки в "ОББ" АД, сочени от ревизиращите, въобще не са осчетоводявани, нито е установено, че впоследствие стоките по процесните фактури са продадени от дружеството. Съдът е отчел и и писмените обяснения на И. Стоянов, представляващ "Аутогаз 09" ООД, официален представител на "GASITALY S. R. L." за България, на В. Василска, както и свидетелските показания на А. Димитров, в качеството му на лице, което е било упълномощено да открива банкови сметки от името на ревизираното дружество и да оперира с тях. Наред с горното, решаващият състав е обсъдил представените във връзка с доставките от "AUTOНAUS YAPI" документи, като е констатирал, че в приложената фактура липсва посочен издател, извършеният банков превод в евро е в полза на "MAK LPG" Germani от банковата сметка в евро в "ОББ" АД, както и липсата на информация за превозвач и транспортно средство. Относно доставките от "HIBRID SUPPLY LIMITED" решаващият състав е съобразил липсата на документи, удостоверяващи доставката, както и на такива за извършен транспорт. Приел е, че констатациите на органите по приходите се базират единствено и само на съвпадението между деклариран ВОД от соченото дружество и извършените плащания по неосчетоводената сметка на ревизирания в "ОББ" АД. Уточнил е, че насрещна проверка на този доставчик не е извършвана. По отношение на представителната власт на пълномощника на ревизираното дружество З. Минчев, съдът е преценил, че същият е упълномощен изрично само да разкрива левови и валутни разплащателни банкови сметки на "Атахар" ООД в "Интернешънъл Асект банк" и ОББ, да извършва банкови преводи от и към тези сметки, както и да тегли пари в брой. Тъй като на Минчев не са предоставени правомощия да сключва сделки от името на ревизирания, то предприетите от него действия в тази връзка са извършени без представителна власт, а търговецът се е противопоставил на тях веднага след узнаването. Този извод е обоснован с писмените обяснения на управителя на ревизираното лице, показанията на свидетеля Димитров и заключението по ССчЕ. Поради това съдът е достигнал до извода, че "Атахар" ООД, чрез законния си представител, не е извършило процесните ВОП с дружествата от Италия и Германия, респективно – че наличието на основанията чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК не са подкрепят от събраните доказателства. В обобщение решаващият състав е приел, че незаконосъобразно ревизираното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, с оглед на което оспореният РА следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Несподелима е тезата на касатора, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на процесната ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че установяването на процесните ВОП е в пряка корелация с извода за законосъобразност на проведеното облагане по аналог. Отчитайки, че в ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, с които следва да разполага получателят/ придобиващият по ВОП, решаващият състав обосновано е съобразил липсата на доказателства за пристигането на стоките на територията на страната, на търговски договори, превозни и застрахователни договори, ЧМР, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът е посочен като изпращач. Поради това е приел неустановените факти за неосъществени, което е обусловило правилния извод, че спорните ВОП не са извършени. Относно обхвата на представителната власт на З. Минчев, законосъобразно решаващият състав е счел, че упълномощаването му е изрично и е само за откриване и опериране с банкови сметки, но не и за сключване на сделки от името на ревизирания търговец. Същият, чрез своя законен представител, се е противопоставил на предприетите от Минчев действия без представителна власт, поради което и по аргумент от чл. 301 ТЗ действията на мнимия представител не го обвързват и не предизвикват правни последици спрямо "Атахар" ООД. Изложените от съда подробни мотиви относно всички спорни релевантни обстоятелства и формираните въз основа на възприетата фактическа установеност правни изводи напълно се споделят от настоящия състав и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК не следва да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА АС- Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат поисканите разноски поради липса на доказателства, че такива са действително извършени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение