Решение № 4158 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2025 г.

ВАСПето отделение15.04.2026 г.докладчик Мария Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1547/05.11.2025 г. на Административен съд – Ямбол, постановено по адм. дело № 256/2025 г. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД, ЕИК 202038183 сумата от 1533,88 евро (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) разноски за касационната инстанция. ИЗПРАЩА касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“, в частта ѝ с характер на молба по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, на Административен съд – Ямбол за произнасяне и ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба в тази ѝ част. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 1547/05.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Ямбол, постановено по адм. дело № 256/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. №02-280-2600/2111 от 01.06.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (Уведомително писмо изх. №02-280-2600/2111 от 01.06.2025г., УП) на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на отказа за оторизиране на плащане по интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ за сума в размер на 76404.81лв. по подаденото от „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД, УРН:613998, заявление с УИН 28/280723/13938; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 28/280723/13938 за кампания 2023г. в отменената част на акта; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е посочил, че не е било доказано наличието на материалноправните предпоставки, водещи до недопустимост за подпомагане, но не е разгледал и анализирал същността, условията и реда за прилагане на схемата в светлината на нейния обхват на действие, а именно, че е схема за подкрепа на земеделски стопани, целяща да стимулира практики, които опазват околната среда, подобряват качеството на почвите и водите и насърчават производството на чисти храни. Излага съображения, че УП е издадено от компетентен орган и e правно мотивиран. В тази връзка твърди, че обективният факт, който е деклариран от жалбоподателя в заявлението му, а именно използването на препарати за растителна защита, представляващи тотални хербициди, вкл. съдържащи глифозат, е подведен правно под нормата на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.), като неспазване на изискване по глава втора, а то по силата на чл. 87, т. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е основание за отказ да се признае право на подпомагане. Излага съображения, че при заявено подпомагане за прилагане на втората практика е необходимо да се провери и дневника за проведени растително защитни мероприятия, но при установено от фактурите неспазване на забраната за препарати от първа професионална употреба и/или тотални хербициди, то тогава воденето на дневника – в него да се отразяват всички проведени растително защитни мероприятия е без правно значение. Твърди, че с дневника се доказва отразяване на операциите по прилагане на продукти за растителна защита (ПРЗ). Фактът на ползваните ПРЗ се установява от разходооправдателните документи. Поради това твърди, че изводът на съда, че дневникът има значение за спазване на забраната по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е безпочвен, защото спазването на положителното условие за вида на ПРЗ, което се установява от разходооправдателните документи предполага проверка и за воденето на дневника. Твърди, че установяването на спазването на забраната е възложено в производството на кандидата, който го декларира и прилага в подкрепа разходооправдателни документи. Дневникът е доказателство само за формалното провеждане на мероприятията. За необосновани счита и изводите на съда, че за кампания 2023 г. препарат „ГАЛЪП СУПЕР 360“ не е бил използван в стопанството по заявените парцели по Еко-НИП, а е само наличен на склад. В тази връзка твърди, че от страна на жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства в подкрепа на твърдението му, като са останали неизяснени въпросите кога, къде и как е съхраняван цитираният ПРЗ, съответно през коя кампания и за кои площи е оползотворен същия. За неправилен счита и извода на съда, че по направеното възражение от заявителя няма произнасяне и представени доказателства по делото, че е била извършена проверка на водените дневници за проведени растителнозащитни мероприятия. В тази връзка твърди, че дневникът не е бил представен пред административния орган с възражението. С касационната жалба се оспорва и решението в частта на присъдените разноски в размер на 2500 лв. Оспорва изводите на съда, че не следва да се уважава направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното решение да се отмени, а ако същото се потвърди да се намали размерът на присъдените разноски. Претендира разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Брайкова. Ответникът по касация – „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила, а по оспорването на решението в частта на разноските изразява становище, че следва да се проведе производство по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Ангелова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи жалбата съдът е изложил съображения, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. В тази връзка е посочил, че е ясно изразена волята на органа да се откаже подпомагане по Еко-НИП в размер на 76404,81 лв. Съдът подробно е възпроизвел в решението си съдържанието на уведомителното писмо, в което било отразено, че в декларативната част на заявлението не е посочено, че не са използвани продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 и с констатация, че са предоставени разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1. Използваният ПРЗ е ГАЛЪП СУПЕР 360, който е тотален хербицид, не е подходящ за Практика 1. Съдът е посочил, че по делото не се спори, че „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД е подал заявление с УИН 28/280723/13938 за кампания 2023, с което е заявил за подпомагане площи в размер 748,04 ха по Еко-НИП. Съответната сума за подпомагане, изчислена като заявените площи се умножат по ставката за хектар 102,14 лв., възлиза на 76404,81 лв. След анализ на разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е приел, че прилагането на продуктите за растителна защита следва да се констатира чрез проверка както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, така и на разходооправдателните документи за закупуването им. От приложените към преписката фактури като разходооправдателни документи е видно единствено, че дружеството наред с други е закупило и препарата за растителна защита ГАЛЪП СУПЕР 360 – по делото била налична фактура №0000014048 от 13.07.2022 г. Същевременно от представените дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене се констатирало, че площи с този препарат не са били третирани. В този смисъл е и подаденото до Държавен фонд „Земеделие“ Възражение с вх.№02-2600/1456 от 10.02.2025г. от „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД, видно от което земеделският производител е заявил категорично, че за кампания 2023 препарат ГАЛЪП СУПЕР 360, фигуриращ във фактура №0000014048 от 13.07.2022г., не е бил използван в стопанството по заявените парцели по Еко-НИП, а е само наличен на склад, предвид изискванията на интеревенцията съвсем съзнателно препаратът не е използван. Поискано е да бъде извършена допълнителна проверка на дневника за растителна защита. Съдът е посочил, че по направеното възражение от заявителя няма произнасяне, няма и представени доказателства по делото, че е била извършена проверка на водените дневници за проведените растителнозащитни мероприятия, преди издаване на обжалваното уведомително писмо, което сочело на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Извел е извод, че подпомагане е отказано без да е извършена в пълнота проверка за доказване по чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. - двете изисквания за наличие на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и за проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, са кумулативно предвидени. Липсата на проверка за това дали е използван препаратът ГАЛЪП СУПЕР 360, съобразно дневниците за растителна защита, сочи за невярна констатация в Таблица 19.2 Таблица на използваните продукти за растителна защита - с констатация, че е използван ПРЗ ГАЛЪП СУПЕР 360. Изложил е и съображения, че постановеният пълен отказ от подпомагане не е обоснован само с разпоредбата на чл. 87, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., но и с основанието по чл. 88, т. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за частичен отказ. В тази връзка е изложил съображения за констатирани опожарени частично площта от парцел 65406-264-18-1 и цялата площ на парцел 80306-43-5-1. Изложил е съображения, че по делото нямало доказателства за наличие на соченото основание опожарени площи. Решението е правилно като резултат по следните съображения: Касаторът не оспорва фактите, въз основа на които съдът е постановил решението си и не навежда доводи за липса или за погрешни фактически установявания на съда. От доказателствата по делото безспорно се установява, че „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД е подал заявление с УИН 28/280723/13938 за кампания 2023, с което е заявил за подпомагане площи в размер 748,04 ха по Еко-НИП. По интервенция Еко-НИП на „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД е отказано изцяло подпомагане. От заявлението на кандидата се установява, че по интервенция Еко-НИП, Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) са заявени 57 парцела, с декларирана площ 748,04 ха. В УП, В таблица 19.4 „Площи с констатирани несъответствия по Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), ОЗ“ са посочени парцел № 65406-264-18-1, със заявена площ 38,05 ха и засята култура ечемик – зимен и парцел 80306-43-5-1, със заявена площ 6,87 ха и засята култура слънчоглед. Дружеството е подало декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., към която са представени 6 броя разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита по Еко-НИП, Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2). От разходооправдателните документи се установява, че дружеството е закупило и ПРЗ ГАЛЪП СУПЕР 360 – фактура 0000014048/13.07.2022 г. Препаратът е от категория на употреба втора професионална, тотален хербицид и съдържа глифозат, видно от посоченото в писмо ПЗР-314/25.04.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Установява се, че до ДФЗ е било подадено Възражение вх. № 02-2600/1456 от 10.02.2025 г. от „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД, за допусната техническа грешка при попълване на декларация по Еко-НИП за кампания 2023 г. Посочено е, че възражението е във връзка с писмо изх. № 02-2600/1456 от 15.07.2024 г., което не е представено с преписката. Във възражението е направено искане за допълнителна проверка на място по Еко-НИП, като бъде проверен дневникът за растителна защита, но същият не е приложен към възражението. Заверено копие от дневника е представено в съдебното производство. Съгласно чл. 115а от Закон за защита на растенията (ЗЗР) земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по чл. 67, параграф 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. Дневникът за проведени растителнозащитни мероприятия и торене е частен свидетелстващ документ и той се ползва с материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за него факти. Когато с Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, то той не се ползва с никаква доказателствена сила. Доказателствената сила на такъв документ се преценява от съда по вътрешно негово убеждение с оглед всички обстоятелства по делото. В случая с представения Дневник за проведени растителнозащитни мероприятия и торене жалбоподателят цели в първоинстанционното производство доказване на благоприятния за него факт, че административният орган неправилно е приел, че е употребил по интервенция Еко-НИП препарат за растителна защита, който е забранен за употреба по интервенцията. По делото не са ангажирани други доказателства въз основа на които да се направи извод, че земеделският стопанин е спазил изискванията на интервенцията, по която иска подпомагане. Като част от административната преписка е представена Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., по образец, в която срещу текста „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ е отбелязано „Не“. От таблица 2 към декларацията се установява закупуването и на препарат ГАЛЪП СУПЕР 360, който не е разрешен за използване по Еко-НИП. Независимо, че в съдебното производство жалбоподателят (сега ответник по касация) не е ангажирал доказателства, че е спазил изискванията на интервенцията, за която иска подпомагане Еко-НИП изводът на съда, че оспорваното УП е незаконосъобразно е правилен. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата ѝ редакция (преди изменението с бр. 47/04.06.2024 г. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) е предвидено, че кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи, за да се прецени дали земеделският стопанин има право на подпомагане. По делото от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В тази връзка същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания за кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. В тази връзка следва да се отбележи, че текстът „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ в образеца на Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е подвеждащ и при липса на дадени ясни указания към земеделските стопани как следва да се отговори, ако няма да се използват забранени ПЗР (с „ДА“ или с „НЕ“), при посочен отговор „НЕ“, както е в процесния случай, не може да се приеме еднозначно, че кандидатът не е декларирал, че няма да използва такива препарати, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. При липсата на утвърден механизъм, по който пред ДФЗ да се представят и дневниците за проведените растителнозащитни мероприятие и след като във Възражение вх. № 02-2600/1456#2 от 10.02.2025 г., което възражение е във връзка с писмо изх. № 02-2600/1456 от 15.07.2024 г. (което както се посочи по-горе не е представено като част от преписката), дружеството е възразило, че е използвало препарата ПРЗ ГАЛЪП СУПЕР 360, независимо, че го е закупило, административният орган е бил длъжен да даде указания за представянето на дневника, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г., дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., тъй като от това зависи размерът на помощта по Еко-НИП. От разясненията под Таблица 19.1 и Таблица 19.2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място, каквато безспорно на „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД не е извършвана) следва да се проверява Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява. Доводите в касационната жалба кога трябва да се проверява Дневникът за проведени растителнозащитни мероприятия и торене не се подкрепят от нормативната уредба. Само от закупуване на един ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите заявени за подпомагане по Еко-НИП, при положение, че кандидатът е заявил площи и по други интервенции, при които употребата на този препарат не е забранена. Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочва как се установява спазването на изискванията на еко схемата и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. По какъв начин е следвало да обезпечи представянето и на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене от кандидатите за подпомагане преди издаване на уведомителните писма не е въпрос, на който съдът дължи отговор. При това положение след връщане на преписката административният орган следва да укаже на земеделския стопанин за предостави Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, за да извърши проверка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция дали заявените площи са допустими за подпомагане, съответно дали земеделският стопанин спазва изискванията на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция. Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че от УП не става ясно за кои площи е прието, че е използван ПРЗ ГАЛЪП СУПЕР 360, тъй като в таблица 19.4 „Площи с констатирани несъответствия по Еко схемата за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП), ОЗ“ на УП са посочени само парцел 65406-264-18-1 и парцел 80306-43-5-1. В Таблица 19.1 с наименование „Подадена ли е декларация по ЕКО-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СЕУ и декларираните и заредени данни в ИСАК“, според разясненията под таблицата следва да са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Пак според това разяснение за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., когато кандидатът за подпомагане не отговоря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. На „ГАБРИЕЛ 2010“ ЕООД е отказано изцяло подпомагане по интервенцията Еко-НИП. От заявлението на кандидата се установява, че по интервенция Еко-НИП, Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) са заявени 57 парцела, с декларирана площ 748,04 ха. В чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата ѝ за кампания 2023 г. редакция са изброени девет основания при наличието на които ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2. В УП органът е посочил като основание за отказа си чл. 88, т. 7. Съгласно тази разпоредба Държавен фонд „Земеделие“ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл. 1, ал. 2, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора. В случая от УП не се разбира, защо е отказано изцяло подпомагането, при положение, че нормата позволява и намаляване на подпомагането. От разпоредбите на чл. 41, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимита им за кампания 2023 г. редакция, следва, че подпомагането е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на чл. 41, ал. 2 и за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Това означава, че административният орган дължи проверка за спазване на изискванията по отношение на всеки от заявените за подпомагане имоти. В тази връзка следва да се отбележи, че съображенията на първоинстанцинния съд, че подпомагането по Еко-НИП е отказано и на основание чл. 88, т. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. поради наличие на опожарени площи са неправилни. Наличието на опожарени площи е основание за временна недопустимост на подпомагането предвид чл. 55, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. В жалбата не е оспорено наличието на опожарени площи, а видно от изложеното в уведомителното писмо наличието на такива площи е констатирано и при преценка на подпомагането по интервенция Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), а в тази част УП не е оспорено. Ако едни площи са временно недопустими за подпомагане поради опожаряване, те са недопустими за подпомагане и по Еко-НИП. В касационната жалба се сочи, че подпомагането по Еко-НИП е изцяло отказано на основание чл. 88, т. 7 - кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора, а отказът е пълен защото е приложим чл. 87, т. 3. Посочването на точното правно основание, под което са подведени фактическите установявания на органа е негово задължение и това е част от проверката за законосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. въобще не е посочен след правните основания на постановения отказ. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 3000 лв., договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 01.12.2025 г., извлечение от банкова сметка на адв. Ангелова от 16.02.2026 г., разписка от 17.02.2026 г. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди разноските в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските в размер на 3000 лева възлизат на 1533,88 евро. Направеното бланкетно възражение за прекомерност не следва да се уважава и предвид правната и фактическа сложност на делото. С касационната жалба се оспорва решението в частта на присъдените разноски в размер на 2500 лв. Пред първата инстанция производството е образувано на 24.06.2025 г., поради което на основание § 40 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е приложим чл. 248 ГПК. В тази част касационната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК и по нея следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

31