Определение № 29 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2013 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.2 и т.5 ГПК образувано по молба на А. Д. ,постоянно пребиваваща в страната гражданка на Р.Г., чрез пълномощник адв. Б. В. от САК, за отмяна на влязло в сила решение №ІІІ-92-128 от 27.12.2012г по гр.д. №7306/2012г на Софийски районен съд в частта, в която с оглед прекратяване на брака между молителката и Ф. Н. Ф., предявил иск по чл. 49 СК, съдът на основание чл. 59 ал.2 СК е постановил местоживеене на детето Ф. Ф., род. На 01.01.2008г при неговия баща Ф. Н. Ф., който да упражнява родителските права, определен е режим на лични отношения с майката А. Д. и е присъдена издръжка Твърдението по молбата за отмяна е, че молителката А. Д. е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствни правила. Производството по иска за развод е било образувано, след като е било образувано дело пред Софийски районен съд по нейния иск на основание чл. 127 ал.2, ал.3 СК, за предоставяне на родителските права. По тази причина съдът е следвало да прекрати служебно делото по искането на бащата за родителски права. Като страна А. Д. не е била уведомена за бракоразводното делото ,тъй като не е била призована от действителния си регистриран постоянен и настоящ адрес, а от адрес, който е напуснала. Представената в тази връзка от ответната страна справка по адресната регистрация е документ с невярно съдържание, същата е дала основание да се приложи неправилно редът на чл. 47 ал.3 ГПК и по делото да се постанови решение без участие на молителката. За съдържанието на решението в частта за родителските права, по отношение на която се иска отмяна, молителката А. Д. е узнала по телефона на 10.04.2013г, била е уведомена от адвокат, упълномощена по другото дело, заведено от А. Д. за родителските права и още висящо. След 15.05.2013г, при пристигането на молителката в страната са били потвърдени процесуалните действия ,предприети от адвокат В. за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по бракоразводното дело, респ. срока за обжалване на решението ,съответно е извършено упълномощаване за настоящето производство по отмяна на решението, влязло в сила на 22.01.2013г. По основанието на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК е представено удостоверение за постоянен адрес от 16.05.2013г на СО Район В. ,както и копие от заведена искова молба вх.№15611 от 20.08 2013г с правно основание чл. 124 ал.4 ГПК, за установяване неистинността на представената по делото справка за адресна регистрация.По двете основания за отмяна е приложено копие от исковата молба на А. Д. вх.№2355 от 05.04.2012г и протоколи от проведени заседания по образуваното гр.д 7209/2012 на СРС, 86 състав,както и копия от документи за самоличност. Допълнително и по силата на издадено от настоящия съд съдебно удостоверение, е представено уд. № ХЕ 632/03.12.2013г на Дирекция „Миграция” МВР за пребиваването на молителката извън страната. ,за периода от 10.01.2013г до постъпването на настоящата молба за отмяна вх.№3474 от 23.05.2013г.. Ответникът по молбата Ф. Н. Ф. заявява в отговор, че решението не страда от никакви пороци и следва да остане в правния мир. Молбата за отмяна е постъпила след законния срок и е недопустима, а по същество е неоснователна Съгласно чл.53 ГПК връчването при пребиваващи в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби .Не е доказано адресът по справката да е неверен. Обстоятелстовото, че има заведено дело за развод, е било заявено и е станало известно на адвокатите, представлявали молителката по заведения от нея иск срещу нейния съпруг. По настоящето дело е бил назначен служебно и адвокат Претендират се разноски по представен договор за правна помощ. Върховен касационен съд ІІІ г.о, след като е дал възможност на молителката в хода на настоящето производство да представи всички дзоказателства, на които основава спазването на преклузивния срок по чл. 305 ГПК констатира, че по наведеното основание на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК молбата е просрочена. Пред Софийски районен съд, като ответница по гр.д №7306/2012г на СРС 92 състав ,молителката А. Д. е била призована с уведомление по реда на чл. 47 ал.2 ГПК и след като ответникът е представил копие от справка за настоящ и постоянен адрес, на който не е намерена ,съдът е приложил чл. 47 ал.5 и ал.6 ГПК. Независимо от редовността на тези процесуални действия,решението е постановено на 27.12.2012г и е влязло в сила на 22.01.2013г, като необжалвано. На 11.02.2013г е постъпила молба от адв. Б. В. като пълномощник на А. Д. за възстановяване на срок за отговор на исковата молба по това дело. От приложеното към същата молба пълномощно (стр №54 по описа на делото) следва да се направи извод от съдържателна страна, че молителката А. Д. знае за гр.д №7306/2012г на СРС 92 състав, тъй като същото е цитирано при упълномощаването на адв.В. Същата е била упълномощена да подаде молба за възстановяване на срок за отговор на искова молба, но и също така да извършва всички съдопроизводствени действия по това дело. Тъй като пълномощното е подписано от А. Д. без документът да е да е датиран, представянето му пред съда сочи, че на 11.02.2013г. А. Д. е знаела за процеса. Узнаването на страната за наличие дело, за което не е знаела поради личното си неучастие в него, но по което дело вече има постановено влязло в сила решение, не може да отложи момента на дължимото узнаване и на съдържанието на решението, с оглед срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. В този случай А. Д. е узнала за делото като заведено срещу нея по иск за развод и както се твърди в молбата ,е подписала и изпратила цитираното вече пълномощно .Отсъствието на заинтересования от страната и невъзможността за обмяна на информация с пълномощника му е ирелевантно, след като срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК вече е започнал да тече. Молителката А. Д. не може да избегне последиците от пропускане на срока за отмяна по основанието на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК поради това, че не е предполагала съдържанието на постановеното решение и се е наложило да отпътува от страната преди да бъде информирана за него. За молителката срокът по чл. 305 ал.1 т.5 от ГПК е започнал да тече не по- късно от 11.02.2013г и към датата на депозиране на настоящата молба за отмяна - 23.05.2013г, срокът за изтъкване на основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е изтекъл. Поради това и в тази част молбата следва да се остави без разглеждане. На основание чл. 303 ал.1 т.2 ГПК молбата също не е допустима и следва да се остави без разглеждане За да бъда допустима за разглеждане на основание чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК във всички хипотези, молбата следва да сочи и да се основава на съдебна установеност, при неистинност на официален документ включително. Самата установеност следва да е предшестващо постигната или по наказателен ред, с влязла в сила присъда, или по исков ред, с влязло в сила съдебно решение, за случаите в които законът допуска това. Условие на закона е основанието да е установено предварително по надлежния съдебен ред, включително при неистинност на официален документ. Иск в тази връзка е заведен след депозиране на настоящата молба за отмяна, но едва при успешното му провеждане страната може да изтъкне основанието по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК Поради това и при посоченото основание, срокът в чл. 305 т.2 ГПК има за начален момент влизане в сила на присъдата или заместващото я съдебно решение. На ответника се дължат установените в настоящето производство разноски в размер на 250 лева, за представителство на ответника в настоящето производство по отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд,ІІІ г.о.