Решение № 5347 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2009 г.

Решение № 5347 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15263/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалбa на Любомир Ангелов Газянов, подадена чрез пълномощника му адв. О. Ботева против решение № 455/15.10.2009 г. на Административен съд - Велико Търново (АДмС - В. Търново), IV състав, постановено по адм. д. № 942 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Газянов срещу РА № 150800407/10.07.2008 г. на ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Плевен, в потвърдената му част с Решение № 451/21.11.2008 г. на и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в която за отчетните периоди по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г., 2006 г., по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определен допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 35 577,75 лв., от които за внасяне 35 319,24 лв. и лихви 11 329,23 лв. и в частта по ЗДДС (отм.), в която за данъчните периоди на м. 12.2004 г., м. 12.2006 г. и м. 09.2007 г. е начислен ДДС общо в размер на 9 737,02 лв. и лихви в размер на 3 524,25 лв., както и лихви върху деклариран, но невнесен в срок ДДС в размер на 255,26 лева. В полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 1 653 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че след като процесуалният представител на Д "ОУИ" - гр. В. Търново е оспорил оборотните ведомости, същите е трябвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Административният съд не анализирал представената първична счетоводна документация, макар вещото лице да е направило констатации във връзка с нея. При съпоставка на първичните счетоводни документи и осъществените въз основа на тях вписвания по счетоводните сметки, се установява причината за неравнението. Според заключението по ССчЕ проблемите при отчитане дейността на Газянов са в резултат на недостатъчна квалификация на счетоводния персонал и на възникнали проблеми със софтуерния продукт. В частта по ЗДДС (отм.) решението също е неправилно, защото Газянов е формулирал възражение, че липсва облагаема доставка, което представлява отрицателен факт. Директорът на Д"ОУИ" - гр. В. Търново обаче прехвърлил неправилно доказателствената тежест за този факт върху лицето. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение, чрез което да се отмени РА в обжалваната част. Иска присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново я е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Русева в писмен отговор. Твърди, че касационните оплаквания са идентични с тези, поддържани в първоинстанционното производство. Съдебното решение е подробно мотивирано. Заключението по ССчЕ не опровергава изводите за нередовно водено счетоводство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 942/08 г. АДмС - гр. В. Търново е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 150800407/10.07.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Плевен, потвърден в процесната част с Решение № 451/21.11.08 г. на и. д. Директор на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Установено е, че акта е издаден след ревизия на Л. Газянов по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като според ревизиращият орган счетоводната отчетност и воденото счетоводство на лицето не дават възможност за определяне на данъчната му основа по общия ред - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 4 от кодекса. Изисканите документи са представени, но въпреки това ревизията законосъобразно е проведена по особения ред, тъй като и представената документация не позволява надлежното определяне на дължимите данъци. Счетено е, че нередовното водене на счетоводството в случая е пречка за установяване основата за данъчното облагане. Депозираните в ревизионното производство първични счетоводни документи, аналитични регистри на счетоводни сметки и годишни оборотни ведомости и отчетни регистри се различават. Такива са още вписванията в ОПР за процесните периоди към ГДД и сумите, вписани в последните за различните периоди. Конкретните различия са констатирани в ревизионния акт и в потвърдителното решение. Съдът е приел за недопустимо изключването от доказателствата по делото на оборотните ведомости за периода 2004 г. - 2006 г. съдът. Кредитирал е крайния извод на вещото лице за пропуски при окончателното приключване на съответните финансови години и получаване на различия в представените документи. Газянов е бил уведомен за обстоятелствата по чл. 122 от ДОПК с писмено уведомление. За 2004 и за 2005 г. административният съд не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като в тази част експертизата е изградена въз основа на новосъздадени аналитични регистри. Те се различават съществено по съдържание от представените по делото в хода на ревизията. Изложени са допълнителни мотиви за невъзможността принципите на редовно воденото счетоводство да се прилагат за отделни елементи от него, след като счетоводството е нередовно водено. За 2006 г. РА е преценен като законосъобразен в частта по ЗОДФЛ (отм.), защото заключението по ССчЕ потвърждава напълно фактическите констатации на ревизията за размера на приходите и разходите на жалбоподателя относно процесния период. В частта по ЗДДС (отм.) съдът е установил извършването на продажби на стоки, които не са декларирани като облагаеми и за тях лицето не е начислило ДДС. Въз основа на това е увеличена данъчната основа за облагаемите доставки. Презумпцията е, че всички доставки на стоки са облагаеми и след като жалбоподателят не е доказал, че декларираните от него приходи от продажби на стоки в ОПР към ГДД са необлагаеми или освободени доставки, то за тях се дължи ДДС. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора за необсъждане на негови твърдения и релевантни доказателства е неоснователно. Видно е от първоинстанционното решение, че то е много подробно, изчерпателно са обсъдени всички доводи и относими за спора доказателства. Преценката им е съобразена с приложимата за периодите нормативна уредба. Съвпадането на констатациите на приходните органи в преобладаващата им част с изводите на съда не опорочава съдебното решение, защото съдът е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразно не са изключени от доказателствата по делото оборотните ведомости, независимо от тяхното оспорване. Последното касае съдържанието на ведомостите, но не и тяхното авторство. Същевременно Газянов признава разминаването между декларираните суми по СД и в ГДД, но твърди че тези декларации не представляват счетоводството на ревизирания субект, за да бъде преценявано то като нередовно. Както е посочил и първоинстанционният съд отделни елементи на счетоводството не могат да бъдат квалифицирани като редовни при положение, че като цяло счетоводството на жалбоподателя е нередовно водено. Това е така, защото счетоводството е система от записвания и документи. Заключението на вещото лице е коментирано в касационната жалба едностранчиво. Това е така, защото експертът е констатирал пропуски при водене на счетоводството, но е изложил субективните си виждания за причината поради която те са допуснати. Пропуските имат обаче за последица различия в представените документи, като именно те са от значение за данъчното облагане. При разпита в съдебно заседание, проведено на 27.05.09 г., вещото лице Бойчева е заявило, че поради противоречието в декларираните данни не може да се определи задължението и данъчната основа на лицето през процесните периоди. Експертът е уточнил, че именно в следствие на това ревизията е проведена по особения ред. Основателно е твърдението на процесуалния представител на Д "ОУИ" - гр. В. Търново за наличието в съдебното решение на мотиви по въпроса защо не са ценени първичните счетоводни документи и тяхното отражение в счетоводните регистри. Освен това, видно е че и в рамките на съдебното производство не е доказана корекция на приходите на Газянов. Експертизата практически е коригирала само разходите, въз основа на първичните счетоводни документи, които не са били отразени в представените пред ревизията регистри. Правилен е извода на съда за отразяването им в новосъздадените оборотни ведомости. При тези обстоятелства обосновано е прието от АДмС - гр. В. Търново, че счетоводството е манипулирано с цел постигане резултат при обжалването на РА. Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви, изложени в решението във връзка с облагането по ЗДДС (отм.). Наличието на процесните приходи инициира извършването на доставки, за които жалбоподателят е трябвало да докаже, че са освободени, респективно необлагаеми. Газянов черпи права от твърдението, че доставките са освободени и поради това е следвало да го докаже, което той не е направил. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" - гр. В. Търново, тъй като страната не е защитавана и представлявана в производството пред ВАС, I А отделение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение