Определение № 1273 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 996/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 от АПК. Образувано е по частната жалба на Д. Атанасова от [населено място], срещу определение № 33 от 05.01.2024г. по адм. дело № 475/2023 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е оставено без уважение искането й за предоставяне на безплатна правна помощ по чл.21, т.2 ЗПП за обжалване пред ВАС на решение №307 от 27.11.2023г., постановено по същото дело. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд - Русе е оставил без уважение искането на Атанасова за предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално представителство по делото. За да постанови този резултат, Административен съд - Русе е приел, че в производството молителката е била защитавана от адвокат И. Маринов, като от съдържанието на представеното пълномощно е видно, че същият е упълномощен да представлява Атанасова по делото пред АС - Русе до приключването му във всички съдебни инстанции, вкл. и касационно обжалване. Според АС - Русе пълномощното има сила до приключване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго по аргумент от чл.34, ал.4 ГПК. В случая в представеното пълномощно друго не е уговорено и няма отбелязвания, поради което включва и касационно оспорване. Наличието на процесуален представител на страната по пълномощие, според АС - Русе прави неоснователно искането за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ. Определението е неправилно. Видно от представеното на л.7 от делото на АС - Русе пълномощно, адв. Маринов е упълномощен да представлява Д. Атанасова пред АС - Русе. В пълномощното изрично е посочено и уговорено, че има сила пред КЗД и Административен съд -Русе, поради което и предвид изричната уговорка, неправилно съдът е счел, че същото има сила и включва и касационното оспорване пред ВАС. Безплатната правна помощ за процесуално представителство, съгласно Закона за правната помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). В случая характерът на съдебноадминистративното производство е такова, че по закон то не предвижда задължителна адвокатска защита. Налице са обаче предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. В настоящия случай преценката на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3, т. 1 - 7 от ЗПП сочи, че жалбоподателката обективно няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, което е потвърдено от декларацията за материалното и гражданското му състояние. Частната жалбоподателка е представила доказателства, относно имущественото си състояние, семейно и здравословно положение, трудова заетост, от които е видно, че единствения и доход е от инвалидна пенсия в размер на 774 лв., доходите на сина й, който също е инвалид са в размер на 549.19лв. Декларирала е, че не притежава недвижимо имущество, което да й носи доходи, вдовица е и пенсионер. Предвид горното, и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у жалбоподателката, съдът счита, че са налице основания да предостави правната помощ по чл.21, т.3 от ЗПП. В производството по касационно обжалване на решението на АС - Русе, в който предмет на разглеждане е Решение №279/25.07.2023г. на петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация и при наличието на безспорни доказателства по делото, че жалбоподателката не разполага със средства за адвокат, предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка изготвяне на редовна касационна жалба и приподписването й от правоспособен юрист. Това разрешение следва от разпоредбите на чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП. На основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая е видно, че липсват финансови средства за частния жалбоподател да заплати адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че определението като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство на Д. Атанасова по реда на л. 21, т. 3 във връзка с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Закона за праваната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение