Определение № 3804 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7970/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – София, чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 1212 от 12.02.2025 г. по адм. дело № 7970/2024 г. по описа на ВАС в частта му за разноските. В искането са изложени доводи, че прилагането на разпоредби на Закона за правната помощ /ЗПП/ и Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ при отхвърлена жалба срещу обжалван ревизионен акт по реда на ДОПК не е съобразено както с разпоредбите за разноски по ДОПК и АПК, така и с практиката на ВАС. В тези насоки се развиват подробни доводи и се претендира изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като на НАП бъде присъдено възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 800,75 лв. Ответникът по искането – „Ди Ес Бус“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователността му. За да се произнесе, настоящият състав на ВАС съобрази следното: Искането за изменение е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с оглед на което е допустимо. С горепосоченото решение ВАС е оставил в сила Решение № 8711 от 14.06.2024 г. по адм. д. № 2401/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221021001222-091-001/01.11.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 114/24.01.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който за „Ди Ес Бус“ ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 27 384,40 лв., по фактури, издадени от „Алекс Агро 14“ ЕООД. Със същото решение ВАС е осъдил "Ди Ес Бус" ЕООД да заплати на НАП сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. За да определи разноските в горепосочения размер, решаващият състав на ВАС е приел, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно критериите, разяснени от СЕС с решението по дело С-438/22, и в съответствие с процесуалната активност на пълномощника на ответника и процесуалната му роля. С решението по дело С-438/22 на СЕС е прието, че: " Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. " Според т. 3 от него: "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. " Съобразно т. 3 от цитираното решение на СЕС, националният съдия е задължен да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При това тълкуване на СЕС, критериите по Наредба № 1 при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение на НАП са ирелевантни, а приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от НЗПП. Съобразявайки интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършена работа в хода на касационното производство, съдът е приел, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при присъждане на разноските са съобразени приложимите норми на националното право, с правото на ЕС и с тълкувателно приложимите решения на СЕС. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение