Определение № 219 от 25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 864/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Б. И. П. от [населено място], чрез адв. М.П.-В. - ВАК, против разпореждане на състав на първо търговско отделение № 367 от 28.11.2013 год., по т.д.№ 536/2012 год., с което е върната като просрочена частната и жалба вх. на ВКС № 11104/25.11.2013 год. срещу прекратително определение на ВКС,ТК № 319 от 05.11.2013 год., постановено по горепосоченото дело. С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му. Допълнително са развити и доводи във вр. с инкорпорирано в съдържанието на частната жалба евентуално искане, основано на чл.64 и сл. ГПК за възстановяване на срока за обжалване. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт на състав на касационната инстанция, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови връщане на подадената от адв.М.П.-В., в качеството и на представител по пълномощие на Б. П., частна жалба с вх. на ВКС № 11104/25.01.2013 год., на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че същата е просрочена, предвид датата на лично връченото на страната съобщение за съдебния акт на ВКС,ТК по т.д.№ 536/2012 год. – 12.11.2013 год. и установения с чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, който броен по правилото на чл.60, ал.2 ГПК, е изтекъл за последната на 19.11.2013 год./ вторник - присъствен ден/. Разпореждането е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С разпоредбата на чл.39 ГПК е създадено задължение за съда - когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, връчването задължително се извършва на това лице, а според общото правило на чл.38 ГПК, съобщението се връчва на адреса, посочен по делото. Следователно, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 249 от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 397/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, възприетото разрешение в което, свързано с приложението на чл.39 ГПК се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, когато страната е преценила, че личното и уведомяване би било неуместно - затруднително или неудобно и е посочила съдебен адресат, считайки, че процесуалните и права биха били по- добре защитени по този начин и е уведомила изрично съда за това, последният не може да пренебрегне желанието на страната, гарантирано с нормите на процесуалния закон, изпращайки и съобщенията на друг адрес, поради което в разглежданата хипотеза чл.49 ГПК не намира приложение. В случая видно от исковата молба ищецът изрично е посочил не само своя съдебен адресат - пълномощника си адв. М. П. - В. но и конкретен адрес за призоваването му като страна по делото, като употребеният в тази вр. израз „ със съдебен адрес за призоваване”, ясно подчертан и изписан със затъмнен шрифт, е достатъчен, за да се отрече евентуално съмнение относно адреса, на който е следвало да му бъдат връчвани съдебните книжа и съобщения, предвид вписания в титулната част различен адрес на неговото обитаване. Гореизложеното позволява да се приеме, че извършеното лично на страната връчване на определение № 319 от 05.11.2013 год., по т.д.№ 536/2012 год. на І т.о. на ВКС е ненадлежно и като опорочило процесуалните и права, гарантирани с нормата на чл.39 ГПК, не би могло да породи целените с него правни последици, вкл. да постави началото на срока по чл.275, ал.1 ГПК. Затова и според настоящия съдебен състав, тези правни последици, една от които е започване теченето на преклузивния срок за упражняване правото на частна жалба от страна на ищеца по делото, са настъпили едва с връчване прекратиления съдебен акт на І т.о. на ВКС на посочения от последния съдебен адресат - пълномощника му адв.П.-В. на 14.11.2013 год.. Броен от тази дата по правилото на чл.60, ал.4 ГПК едноседмичният срок по чл. 275, ал.1 ГПК за страната - Б. И. П. не е изтекъл към 20.11.2013 год. - датата на пощенското клеймо на подадената от същата частна жалба вх. на ВКС № 11104/ 25. 11. 2013 год., поради което предходният състав на І т.о. на ВКС е дължал произнасяне по основателността и. Водим от горното и на осн. чл.274, ал.2, пр.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС