Определение № 236 от 02.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2155/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сила Строй 77“ ЕООД срещу решение №848 от 22.03.2020г., постановено по в.т.д.№5215/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ТК, 9 с-в, с което на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК е отменено неприсъствено решение №25/19.07.2019г. по т.д.№16/2019г. на Видински окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от Видински окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като се оспорва извода на САС, че ответникът „Кота нула строй“ ЕООД е бил възпрепятстван за участва в първоинстанционното производство. В изложението по чл.284, ал3, т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани четири процесуалноправни въпроса. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Кота нула строй“ ЕООД, в който се твърди, че касационната жалба е недопустима поради необжалваемост на въззивното решение, постановено на основание чл.240, ал.1 ГПК. Отделно се излагат съображения за липсата на поддържаните от касатора основания за допускане на касация, както и за неоснователност на жалбата по съществото на спора. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на касационната жалба, приема следното: С обжалваното пред ВКС решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК, постановеното неприсъствено решение №25/19.07.2019г. по т.д.№16/2019г. на Видински окръжен съд и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. Въззивното решение, постановено по реда и на основание чл.240, ал.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, което обуславя недопустимост на касационната жалба на „Сила Строй 77“ ЕООД. В своята константа практика ВКС (определение №33/10.02.2012г. по т.д.№76/2012г., ІІ т.о., определение №72/11.03.2014г. по т.д.№594/2014г., ІІ т.о., определение №81/18.03.2014г. по т.д.№822/2014г., ІІ т.о., определение №274/29.11.2011г. по т.д.№1155/2011г., ІІ т.о., определение №146/03.05.2016г. по гр.д.№1664/2011г., ІІІ г.о. и др.) твърдо застъпва становището, че решението на въззивния съд, постановено в производство по чл.240, ал.1 ГПК по молба за отмяна на неприсъствено решение, не подлежи на обжалване, което становище се споделя изцяло и от настоящия състав. Решението на САС няма характер на въззивно решение по см. на чл.270-272 ГПК, независимо, че отменително производството по чл.240 ГПК се развива пред въззивния съд. Производството по чл.240, ал.1 ГПК не е стадий от исковия процес и има различен от въззивното производство предмет, доколкото в него решаващият съд не проверява законосъобразността на постановения от първостепенния съд влязъл в сила неприсъствен съдебен акт, а се произнася по съществуването на изрично и лимитивно посочени от законодателя отменителни основания, различни от основанията за въззивно обжалване. С решението си по чл. 240 ал.1 ГПК въззивният съд действа в рамките на възложени му от процесуалния закон специфични правомощия за извънинстанционен контрол на постановено от първоинстанционния съд неприсъствено решение, което съгласно чл.239, ал.4 ГПК е необжалваемо, а не разрешава материалноправния спор между страните. Ето защо с оглед характера и предмета на производството, в което е постановено обжалваното с касационната жалба решение, същото не попада в обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол. Без значение за допустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че в диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като необжалваемостта на въззивното решение произтича от закона с оглед характера на производството. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,