Определение № 327 от 30.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2132/2018 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 293 от 09.07.2019 г. по ч. гр.д. № 2132 /2019 г. по описа на ВКС, III- тo г.о., по частната касационната жалба на Н. П. Н. срещу определение от 22.02.2018 г. на Монтанския окръжен съд по по ч.гр.д. № 69/2018 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение. В едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба вх. № 7400/09.08.2019 г. на С. С. А., ответник по частната касационна жалба, с искане за допълване на определение№ 293 от 09.07.2019 г., в частта за разноски и твърдение, че искането за разноски е било своевременно заявено с отговора на жалбата, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. От Н. П. Н., като насрещна страна по искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, отговор с отвод за недопустимост поради непредставен списък на разноските, а под евентуалност с възражение за неоснователност поради недоказаност на разхода за адвокатско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на същото. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определение № 293 от 09.07.2019 г. е допустимо като подадено в едномесечния срок, броен от постановяване на определението, предвид неговата необжалваемост. Не се споделят оплакванията на ответника за недопустимост поради неприложен списък на разноските с отговора на касационната жалба, тъй като е налице хипотеза на допълване на съдебния акт, поради пропуска на настоящия състав на ВКС да се произнесе с акта, с който приключва производството пред него, по своевременно заявено искане за разноски. Съгласно т. 8 на ТР № 6/2013 Г. на ОСГТК на ВКС списъкът на разноските е предпоставка за допустимост само на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноски, което предполага съдът вече да се е произнесъл с акта си по разноските, какъвто настоящият случай не е. Не се споделя доводът на ответника, че разноските за адвокатско възнаграждение не са доказани, тъй като към отговора на жалбата, с който са поискани е приложен договор за правна защита и съдействие от 16.05.2019 г., в който е посочено, че сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение е изплатена в брой, в такъв смисъл съгл. т.1 на ТР № 6/2013 Г. самият договор е разписка за получването на сумата и доказва разхода. Частично основателно се явява заявеното от Н. Н. с отговора на молбата по чл. 248, ал.1 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Защитата е осъществявана в рамките на производство, което не представлява особена фактическа и правна сложност, поради което и договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1- 2004 г. за такъв вид дело. Съгласно чл. 7, ал.1, т.7 Наредба № 1/ 2004 г. минималният размер за една инстанция в производства по частни жалби е 1/3 от минималния размер за производството по искова молба с оглед предмета на иска, но не по-малко от размера предвиден в чл.11 от Наредбата .Тъй като производството се развива по обжалване прекратяването на дело по неоцяеми искове ( за нищожност на съдебни решения), то попада в хипотезата на чл. 7. ал. 1, т. 4 от цитираната наредба и оглед основателното възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалени до размер от 300 лв Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,