Определение № 7791 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6790/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по две частни жалба, инкорпорирани в една, подадена от К. Е. В. в качеството му на управител на „ПАВ-100-2000“ ЕООД с ЕИК:203306495 и на „ПАВ-100-2001“ ООД с ЕИК:130846765. Оспорва се Определение № 22300/03.06.2026 г., постановено по административно дело № 6624/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на „ПАВ-100-2001“ ЕООД, ЕИК:203306495 за спиране изпълнението на Заповед № РИЛ26-РД09-197/28.05.2026 г. на Кмета на Район „Илинден“ - Столична община. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друг, с който да се спре предварителното изпълнение на заповедта и се разпореди незабавно разпечатване на сградата и допускане до производствените помещения. Ответната страна Кмет на Район „Илинден“ - Столична община оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. За да се произнесе по допустимостта на двете частни жалби, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Процесната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС и с нея е наредено да се изземе от „ПАВ-100-2001“ ЕООД, ЕИК:203306495, представлявано от К. В., общински нежилищен имот, находящ се в гр. София, [адрес] [улица], представляващ самостоятелна сграда с идентификатор 68134.1203.670.3, ползван от дружеството без правно основание. Заповедта е оспорена от К. Е. В., в качеството му на управител и на двете посочени по-горе дружества, тоест от името както на „ПАВ-100-2000“ ЕООД, така и от името на „ПАВ-100-2001“ ООД, като в жалбата е направено искане за спиране на предварителното й изпълнение. С атакуваното определение, съдът в производство по реда на чл. 166, ал. 4 АПК се е произнесъл по искането на „ПАВ-100-2000“ ЕООД, ЕИК:203306495, погрешно изписвайки го като „ПАВ-100-2001“ ЕООД, така, както е посочено и в заповедта. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, която не е съществена, тъй като дружеството е правилно индивидуализирано както от органа, така и от съда чрез уникалния си единен идентификационен код – ЕИК, който е правилно изписан. Въпреки това, съдът е бил сезиран с искане по чл. 166, ал. 4 АПК от две различни дружества, макар и представлявани от едно и също лице, като се е произнесъл само по искането на едното - „ПАВ-100-2000“ ЕООД и не се е произнесъл по искането на второто - „ПАВ-100-2001“ ООД. Ето защо, „ПАВ-100-2001“ ООД с ЕИК:130846765, няма правен интерес да оспорва съдебното определение, което по никакъв начин не го засяга, което обуславя недопустимост на частната му жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Частната жалба на „ПАВ-100-2000“ ЕООД, ЕИК:203306495 е процесуално допустима, като подадена в срок и от страна с правен интерес от оспорването, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно приложимите норми на чл. 65, ал. 4, изр. 2, във връзка с чл. 65, ал. 1 ЗОС, законодателят е придал предварително изпълнение на заповедите за изземване на общински имот, който се владее или държи без основание, с оглед защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. За да се постанови спиране изпълнението на такъв акт от съда, следва да са налице условията на чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. Искането в този смисъл е обосновано с твърдения, че от предварителното изпълнение ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, тъй като в сградата се помещава действащо производство с работно време и договори с контрагенти, би се стигнало до спиране на производствената дейност, неизпълнение на търговски договори и риск от повреждане на имущество. Административният съд е оставил без уважение искането по чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за недоказаност на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящата инстанция. Пред първостепенния съд не се доказани по установения ред вреди с реално изражение, които да са значителни по размер или трудно поправими, така, че да бъдат противопоставени на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта. Този извод не е оборен и пред настоящата съдебна инстанция посредством доводите, съдържащи се в частната жалба. Твърденията, че би се стигнало до спиране на търговската дейност на дружеството, загуба на пазарен дял и невъзможност да изпълнява законовите си задължения, свързани с подаване на декларации, отчети и плащания към държавата, не са от кръга обстоятелства, водещи до извода за превес на личния интерес над защитения от закона обществен такъв. Противното би довело до погрешното възприемане за възможност от упражняване на неустановени по определения в закона ред права върху общински имот от страна на всеки правен субект, който е осъществил действия по управление или разпореждане с такъв, което би обезсмислило въведеното с чл. 65, ал. 4 ЗОС правило. Действително, предварителното изпълнение на заповедта може да засегне права и законни интереси на адресата, но като значителна или труднопоправима вреда следва да се определи такава увреда, която не може да бъде обезщетена по съответния ред, каквато не е установена в случая. Останалите доводи, развити в частната жалба касаят въпроси относно законосъобразността на оспорената заповед, които не следва да се коментират в настоящото съдебно производство. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, тричленен състав на Върховният административен съд