Решение № 3004 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11957/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител, срещу решение № 3669 от 14.11.2025 г., постановено по административно дело № 425/2025 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отменено негово Уведомително писмо с изх. 02-040-6500/2525/16.04.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 (УП) в частта му, с която на Ч. М. М. е отказано подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави в размер на 15 057,50 лв. и преписката му е върната за ново произнасяне, и е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против УП в оспорената му част бъде отхвърлена ) и му бъдат присъдени направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба – Ч. М. М. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в оспорената му част при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Спорният по делото въпрос е за правилността на изводите на съда относно приложението на разпоредбата на член 30, §4, б. „а“ и чл. 31 § 2 и §3 от Делегиран регламент(ЕС) №640/2014г. на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В случая съдът приема за установено, че от 50 заявени животни за подпомагане при извършената проверка, че не са отчетени като установени 12 броя, които са били изобщо без ушна марка, както е прието в обжалваното УП. Прието е, че обстоятелството, че земеделския производител е заявил за изработване 15 броя ушни марки не обосновава извод за наличие на една ушна марка на така установените животни без наличие на такава. Правилно при така установените факти съдът приема, че в случая органът неправилно е изчислил процента на неустановените животни, който съгласно чл. 31, § 3 от посочения Делегиран регламент следва да бъде определен като броят на неустановените животни се разделя на броя на животните, определени за съответната схема за помощ или мярка за подпомагане или вид операция по тази мярка за подпомагане за съответната референтна година, който в случая е 50, а не 38, което броят на установените при проверката животни. При това изводът, че в случая обжалваното пред него УП е постановено при неправилно приложение на закона е правилен. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че и цитираната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че в случая определените за подпомагане животни са само установените при проверката, тъй като няма спор, че при извършената проверка на място са установени посочени с идентификационни номера 50 животни, при което доводът на ответника за неправилност на УП е основателен предвид разпоредбата на чл. 30, § 4 във вр. чл. 3, § 1, букви „б“, „в“ и „г“ от Регламент (ЕО) № 1760/2000 г. на ЕП и на Съвета за създаване на система на идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикирането на говеждо меса и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 г. на Съвета в приложимата му към 2018 година редакция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията на касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1160 евро – заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение