Определение № 1604 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на С. И. Т. срещу определение № 2671 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 544/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното определение АС – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на С. И. Т. против мълчалив отказ на „Апс Бета България“ ЕООД да получи копия на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, включително договор за кредит, договор за цесия и други, по искане от 09.04.2025 г., с правно основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че съдът неправилно е оставил подадената жалбата срещу мълчалив отказ на „Апс Бета България“ ЕООД по заявлението за предоставяне на носителите на информация, в които се съдържан негови лични данни по съображения, че в хода на производството ответното дружество е отговорило на заявителя. Счита, че отговорът съдържа изричен отказ и съдът е следвало да продължи съдебното производство като изиска жалбоподателят да заяви дали поддържа оспорването срещу изричния отказ и при положителен отговор да се произнесе по същество на спора. При тези съображения иска да се отменил съдебния акт и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „Апс Бета България“ ЕООД, е представил писмен отговор, в който заявява, че дружеството е предоставило на жалбоподателя цялата административна преписка, която съдържа кредитното досие и не разполага с други документи. По отношение на договора за цесия излага становище, че жалбоподателят не е страна по същия, като е уведомен от предишния кредитор за цесията и дружеството няма задължение да го предостави. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С. И. Т. на 09.04.2025 е подал по електронен път искане, с правно основание член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, до „Апс Бета България“ ЕООД, в качеството на администратор на лични данни, да получи копие на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, в т. ч. договор за кредит и договор за цесия. Заявлението е изпратено на електронен адрес - •••@•••. На 19.05.2025 г. С. Т. е сезирал съда с жалба срещу мълчалив отказ на „Апс Бета България“ ЕООД да предостави заявената информация с носители на личните данни. На 24.06.2025 г. „Апс Бета България“ ЕООД е представил писмен отговор по подадената жалба, към който е приложил административната преписка, включително отговор по искането на заявителя, изготвен на 27.05.2025 година. Към отговора по заявлението е приложено цялото кредитно досие на заявителя, съдържащо всички документи, представляващи носители на лични данни. В позицията си пред съда ответникът е посочил, че копията от документи, в които се съдържат лични данни са архивирани и за дружеството е представлявало трудност да ги предостави в по-кратък срок. Ответникът е заявил също, че искането е следвало да бъде изпратено на имейл - gdprbg@, който администраторът на лични данни е обявил на основание чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. Поради това администраторът на лични данни е поддържал, че при нередовното подаване на искането за него не е започнал да тече срокът по член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 и съответно не е формиран мълчалив отказ да предостави информацията, представляваща исканите носители на лични данни. Административният съд е приел, че по искането на жалбоподателя от 09.04.2025 г. е формиран мълчалив отказ, но същият е оттеглен след подаване на жалбата, което е сторено с изпращането на 27.05.2025 г. на отговор по заявлението ведно с копия на всички документи по досието. В тази насока съдът е изложил съображения, че в становището на администратора на лични данни се съдържа признание, че искането на оспорващия е получено на три електронни адреса на 09.04.2025 година. Срокът за отговор е едномесечен, като има възможност същият да бъде удължен, но дружеството не е уведомило заявителя, че е налице такава необходимост. Поради това съдът е приел, че мълчаливият отказ е формиран на 09.05.2025 г., жалбата срещу същия е подадена на 19.05.2025 г., в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и е процесуално допустима. Съдът е приел, че с предоставянето от администратора на лични данни на оспорващия с отговора на 27.05.2025 г. искането по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е удовлетворено. Посочил е, че е налице оттегляне на мълчаливия отказ, за което не е необходимо съгласие на оспорващия. При тези съображения е намерил, че за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от търсената защита. При липса на правен интерес от водене на делото, съдът е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. По отношение на разноските е посочил, че такива се дължат на жалбоподателя за внесена държавна такса, а поради липса на изрично искане от пълномощника му да му се присъдят разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът не дължи служебното им присъждане. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Определението е неправилно. Съдът, след като е констатирал, че ответникът по жалбата с изпратената административна преписка е представил писмен отговор до жалбоподателя, е следвало да даде възможност на оспорващия да изрази становище по същия и заяви дали поддържа оспорването и в каква част, в контекста на изявлението на администратора на лични данни, че е представил цялото кредитно досие, с изключение на договора за цесия. Едва след изясняване на позициите на страните и на спорния предмет по делото, съдът разполага с възможност да прецени дали изцяло е удовлетворено искането или не. В случай, че жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата си срещу изричен отказ и след уточнение на предмета на изричния отказ, съдът следва да се произнесе по допустимостта и съответно – основателността на оспорването. Като не е дал възможност на оспорващия да заяви поддържа ли жалбата си и срещу кой акт, съдът в нарушение на процесуалните правила е оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. На основание чл. 236 вр. чл. 226, ал. 3 АПК въпросът с разноските следва да бъде решен в зависимост от изхода на спора пред първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,