Определение № 314 от 03.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 127/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 95, ал. 5 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Скорпио“ ЕООД против определение № 27 0 от 12. 10.2025 г. по в. ч. т. д. № 130/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което e оставено без уважение искането на дружеството с вх. № 5980/29.09.2025г. за предоставяне на правна помощ за приподписване на подадена частна касационна жалба с вх. № 5141/15 .0 8.2025г. срещу определение № 154 от 25.06.2025г. по в.ч.т.д. № 130/2025г. на въззивния съд. В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Посочено е, че дружеството не разполага с юрисконсулт, който да приподпише жалбата. Банковите му сметки са запорирани по изпълнително дело № 711/2024г. на ЧСИ Татяна Кирилова и не може да бъде сключен договор с адвокат или трудов договор с юрисконсулт. Жалбоподателят обосновава необходимостта от предоставянето на правна помощ с разпоредбите на ЕКЗПЧОС (член 6, § 1 и член 13), както и с практиката на Европейския съд по правата на човека, изискваща правото на достъп до съд да е действителен и възможен. Това, според „Скорпио“ ЕООД, неизменно изисква предоставянето на правна помощ, когато случаят е особено тежък и сложен, включително за юридически лица. Частната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство съобразно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. Производството по делото (т.д. № 139/2024г.) е било образувано пред Окръжен съд – Плевен въз основа на искова молба от 03.09.2024г. на „Юробанк България“ АД срещу „Скорпио“ ЕООД за установяване по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на вземания в общ размер от 206 626. 59 лева, дължими съгласно Договор за кредит овърдрафт № 100-3860 от 10.08.2021г. с допълнителни споразумения. Исковете са били предявени след подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК чрез юрисконсулт, който е бил посочен и като съдебен адресат в исковото производство. Съгласно постъпил отговор на исковата молба (подписан от управителя на дружеството и негов едноличен собственик на капитала) е било поискано, освен другото, назначаването на съдебно-счетоводна експертиза във връзка с възражения за недължимост на претендираните суми. С определение, постановено в закрито заседание на 27.01.2025г. по чл. 374, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. чл. 377 от ГПК и чл. 146, ал. 1 от ГПК (доклад по делото) това доказателствено искане е било допуснато от първоинстанцинния съд. Определен е бил депозит от 250 лева, платими от ответника. С молба от 25.02.2025г., подадена от управителя на „Скорпио“ ЕООД, е било поискано освобождаване от внасянето на разноски за експертизата на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – поради недостатъчни финансови средства. Уточнено е било, че дружеството е в затруднено състояние с оглед на икономическите последици от световната пандемия от Ковид – 19. Посочена е била практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е било оставено без уважение от Окръжен съд – Плевен с определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.03.2025г. На това заседание ответникът не е бил представляван. Недоволно от определението, „Скорпио“ ЕООД е подало частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново по съображения, основно свързани с правото му на достъп до съд. Жалбата е била подписана от управителя на дружеството. Въз основа на жалбата е било образувано в.ч.т.д. № 130/2025г. и с определение № 154 от 25.06.2025г. първоинстанционното определение за отказ за освобождаване на „Скорпио“ ЕООД от разноски за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е било потвърдено. Срещу това определение отново е била подадена жалба – частна касационна жалба вх. № 5141/15.08.2025г. с изложение. Жалбата и изложението отново са били подписани от управителя на „Скорпио“ ЕООД. С разпореждане от 19.08.2025г. въззивният съд е указал на дружеството жалбата да се приподпише от адвокат, ведно с представяне на пълномощно за приподписването, ако законният представител не притежава юридическа правоспособност. В срока за изпълнение на указанията от дружеството, чрез управителя, е било поискано предоставянето на правна помощ – осигуряване на безплатна адвокатска защита (молба вх. № 5980/29.09.2025г.). Посочено е било, че „Скорпио“ ЕООД не разполага с юрисконсулт, а ЕКЗПЧОС предвижда предоставянето на правна помощ на юридически лица като част от правото на достъп до съд. Предоставянето на правна помощ е било отказано съгласно определение № 270 от 12.10.2025г. на Апелативен съд – Велико Търново. От въззивния съд не е била отречена принципната възможност правна помощ на юридическо лице да бъде предоставена, но това, според съда, не е безусловно, а при преценка дали това е в полза на молителя, т.е. доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, както и значимостта на неговия интерес. В случая не се е твърдяло и не се е установявало, че управителят няма юридическа правоспособност, нито че дружеството няма юрисконсулт. По делото, според състава на Апелативен съд – Велико Търново, е имало пълномощно за юрисконсулт, поискан е бил електронен достъп до делото и юрисконсултът е посочен като съдебен адресат. Същевременно обжалваният акт касае единствено въпроса дали се дължат разноски за съдебно-счетоводна експертиза, но това не би накърнило правата и интересите на дружеството, доколкото целените факти са от такова естество, че биха могли да бъдат установени посредством представянето на писмени доказателства. Крайният извод на въззивния съд за неоснователност на молбата вх. № 5980/29.09.2025г. на „Скорпио“ ЕООД за предоставянето на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба вх. № 5141/15.08.2025г. с изложението се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП предоставянето на правна помощ на физическо лице, включително под формата на процесуално представителство, е основано на изискването молителят да не разполага със средства за заплащане на адвокат, да желае да има такъв и интересите на правосъдието да изискват това. Условията са с оглед целта на закона – предоставянето на ефективна правна помощ е за гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие (чл. 3 от ЗПП). Този достъп трябва да е препятстван от липсата на средства за заплащане на адвокат, при което съгласно чл. 23, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗПП е установено изискването за деклариране на имущественото състояние на молителя, съответно излагане на релевантни в тази връзка обстоятелства и тяхното доказване. Според практиката на ВКС съществува принципна възможност на молител с правен статут на юридическо лице – търговско дружество да бъде предоставена правна помощ при идентични условия - когато непредоставянето на помощта би представлявало за него непреодолимо препятствие за достъп до съд. С това разрешение се съобразяват разпоредбите на член 6, § 1 и член 13 от ЕКЗПЧОС, практиката на ЕСПЧ по приложението им (напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша), както и практиката на Съда на Европейския съюз, когато правото на ЕС е приложимо, съответно е приложим член 47 от ХОПЕС ( решения на СЕС по дело С-279/09, ECLI:EU:C:2010:811, дело С-156/12, ECLI:EU:C:2012:342 и др. ). В случая, дори да се приеме, че интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат за приподписването на частна касационна жалба вх. № 5141/15.08.2025г. с изложението поради високия имуществен интерес на молителя – ответник по спора, известната сложност на делото от правна и фактическа страна (задължения по договор за банков кредит), във връзка с които молителят следва да докаже възраженията си, независимо дали разполага с юрисконсулт и при вече допуснатото доказателство (съдебно-счетоводна експертиза), не се твърдят и установяват обстоятелства, от които може да се направи извод, че непредоставянето на помощта би било непреодолимо препятствие за достъпа до съд. При лежащата върху него доказателствена тежест, „Скорпио“ ЕООД не декларира и не установява, съответно на изискванията на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, достатъчно обстоятелства относно финансово-икономическото си състояние (на дружеството - търговец и на едноличния собственик на капитала му), обосноваващи основателността на искането за предоставяне на правна помощ. Липсва представена декларация относно имущественото състояние на дружеството и едноличния собственик и установени релевантни обстоятелства в тази връзка. Така не може да се приеме, че е налице състояние на невъзможност за заплащане на възнаграждение за адвокат за приподписване на частната касационна жалба поради финансово затруднение. В хода на исковото производство и образуваните частни производства са изложени единствено общи твърдения за запор на банковите сметки на дружеството и неблагоприятни последици след световната пандемия от Ковид – 19, без да има изложени конкретни обстоятелства относно финансовите възможности на дружеството и неговия едноличен собственик на капитала да набавят необходимите средства за платимото в случая възнаграждение за адвокат. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение