Определение № 553 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 429/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 9445/3.VІІ.2012 г. на [фирма]-гр. П., подадена против определение № 371 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, постановено на 16 май 2012 г. по ч. т. дело № 214/2012 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на този търговец срещу имащата характера на определение финална част от диспозитива на въззивното решение № 293/23.ІІ.2012 г. на Пловдивския ОС по гр. дело № 3542/2011 г., с която изрично е било посочено, че този съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение на ВКС, поради което се претендира отменяването му. Инвокират се доводи, че предявеният иск бил с цена /”материален интерес”/ от 24 710.62 лв., което не кореспондирало с изложените от въззивната инстанция мотиви, според които се касаело до искове с предмет изпълнението на отделни договори за превоз, всеки един от които с цена под 10 000 лева. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. К., Б. област писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по оплакванията за неправилност на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното от предходния тричленен състав на ВКС частно пр-во, настоящата частна жалба на [фирма] – [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват представените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. За да остави без разглеждане частната жалба на пловдивското [фирма], предходният тричленен състав на ВКС е посочил в мотивите си, че в действителност не съществува процесуална пречка да бъде подадена касационна жалба срещу постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение № 293/23.ІІ.2012 г. по гр. дело № 3542/2011 г., както и че само ако последният върне такава - в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, едва тогава може да се повдига и обсъжда въпрос за цената на иска, по съществото на който въззивната инстанция се е произнесла. Указанието, съдържащо се във финалната част от диспозитива на същото въззивно решение /досежно окончателния му характер/, не би могло да е самостоятелен предмет на частна жалба и като е оставил постъпилата такава без разглеждане – като процесуално недопустима – предходният тричленен състав на ВКС е постановил обосновано и законосъобразно прекратително определение, което ще следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение