Определение № 131 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 875/2014 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Монтанския окръжен съд от 09.12.2013 г. по гр.д. № 65/2013, с което е изменено в частта за разноските решение № 21-21-29/23.10.2013 по същото дело. Недоволен от определението е жалбоподателят К. И. В., като счита, че неправилно съдът е взел предвид само разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, но не и всички направени разноски в първоинстанционното производство. Ответницата по молбата Р. М. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че с обжалваното определениe е постановено от въззивен съд и е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. Като провери обжалваното определение, съдът намира жалбата неоснователна. По същество правилно въззивният съд е присъдил разноските във въззивната производство и е приел, че разноските в първоинстанционното производство следва да останат, както са направени. Ищцата се е отказала от уважената си претенция си за възлагане на делбеното жилище, поради което първоинстанционното решение е обезсилено в тази част. То не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена предявената от ответника претенция за възлагане на същото жилище. Жалбата на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта по прекратяването на съсобствеността върху движимите вещи е уважена, както и е уважена и жалбата на ответника по претенцията по сметки за сумата 336,00 лева. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение