Решение № 6257 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3399/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от И. Г. П., чрез процесуален представител за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение № 7561/08.07.2025г. постановено по адм. дело № 3701/2025г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 10593/03.12.2024г., постановено по адм. дело № 969/2024г., на Административен съд – Пловдив, поправено с решение № 482/15.01.2025г. В искането се твърди наличие на ново обстоятелство – РД № 1300156/22.08.2013г., удостоверяващ произхода на дарените на молителя парични средства от лицето С. Я., които впоследствие са внесени в касата на „Глобал Транс Трейд“ ЕООД и това не са средства с недоказан произход и не е следвало да бъдат облагани. Моли се за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на ВАС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва искането, като твърди, че е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 7561/08.07.2025г. по адм. дело № 3701/2025г. на ВАС, е оставено в сила решение № 10593/03.12.2024г. постановено по адм. дело № 969/2024г. на Административен съд - Пловдив, с което е изменен РА –№ Р-16001621003008-091-001/11.08.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта на допълнително начислен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. от 189 173.47лв. на 102 018.14лв. и прилежащите лихви. Както се посочи по-горе, като основание е посочен чл. 239, т. 1 от АПК. Това основание изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В конкретния случай като ново доказателство се сочи издаден РД № 1300156/22.08.2013г., съдържащ, според молителя, данни за произхода на дарени нему средства от трето лице – С. Я.. На първо място следва да се посочи, че доказателството което се сочи не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК – то е издадено през 2013г. т.е. доста дълъг период преди да е налице влязло в сила решението по адм. дело № 3701/2025г. по описа на ВАС, като в данъчния процес и то по конкретния случай предвид, че ревизията е била по реда на чл. 122 от ДОПК, доказателствената тежест пада върху ревизираното лице т.е. молителят е имал задължението да прояви такава процесуална активност, чрез която да се снабди с доказателства оборващи тезата на данъчния орган в съдебния процес. Явно такава не е била проявена, тъй като процесния РД е можел да бъде изискан и приложен по време на висящността на данъчния спор пред съда, което се дължи на процесуалното бездействие на ревизираното лице т.е. на молителя. На второ място следва да се посочи, че по своята същност РД не установява факти и обстоятелства които да имат значение за правилното решаване на спора, а той само констатира евентуалното наличие на задължения, които обаче придобиват такава правна форма едва с издаването на РА – чл. 108 от ДОПК. На трето място процесния РД не представлява по своята същност доказателство от съществено значение за спора. Видно от съдържанието на последния, като и от представения към него РА № 16251300156/05.09.2013г., че се касае за определени задължения на юридическо лице – „Я. и сие“ ООД, като лицето за което се твърди, че е дарило на молителя средства – С. Я. е негов управител, като липсват каквито и да са данни за придобиване на тези средства лично от него и прехвърлянето им в патримониума на молителя чрез дарение. В РА освен това е посочено, че дружеството „Я. и сие“ ООД е декларирало счетоводен финансов резултат загуба в размер на 1 994 432.25лв. Предвид горното съдът приема, че не е налице соченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника, се явява основателна. И. Г. П. следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство по отмяна. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Първа колегия,