Определение № 2999 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. Г. В., А. Л. В. и Т. Л. В., всички чрез адв. Х. Т. Х., против определение № 1191/03.05.2023 г., постановено от състав на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1023/2023 г. Насрещната страна „П.“ АД, чрез адв. Н. Н., отговаря, че частната жалба е недопустима, защото обжалваното определение е окончателно, евентуално, че то е правилно. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който е окончателен. С определение № 651/30.09.2022г., постановено по въззивно гр.д. № 82/2022 г., състав на Софийския окръжен съд е прекратил въззивното производство и обезсилил решението на първостепенния Самоковски районен съд поради недопустимост на исковото производство. Това определение на въззивния съд, по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК е потвърдено от Софийския апелативен съд, чийто акт е окончателен, както е разяснено в ТР № 2/ 23.06.2022 г. по ТД № 2/2018 г. Определението на Софийския окръжен съд, което е преграждащо, постановено за първи път от второстепенния по материалноправния спор съд, според изменението на ГПК с ДВ бр. 50/2015 г., подлежи на обжалване с частна жалба не пред по-горния в инстанционно отношение по материално правния спор Върховен касационен съд, а пред съответния апелативен съд – Софийски апелативен съд, чието определение е окончателно. Ето защо, частната жалба следва да бъде върната, като подадена срещу съдебен акт, който е влязъл в сила, а образуваното по нея частно производство, бъде прекратено. Ответникът по частната жалба има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения, съдът