Определение № 2738 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 554/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. А. Г., чрез адв. А. Недев, срещу протоколно определение от 02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1996/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС- Пловдив). С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на Й. Г. за конституиране на заинтересована страна по делото командирът на военно формирование 32990- Пловдив. Частният жалбоподател обжалва определението, като неправилно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. По подробно изложени в жалбата доводи счита, че командирът на военно формирование 32990- [населено място], следва да бъде конституиран като ответник - издател на акта или като заинтересована страна. Моли определението да бъде отменено и командирът на военно формирование 32990- [населено място] да бъде конституиран като страна в процеса. Ответникът – Комисия към военно формирование 32990- [населено място], назначена със заповед № ЗРД-434/02.07.2025 г. на командир на съвместното командване на специалните сили – Пловдив – не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Оспореното протоколно определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Разпоредбата на чл.229 ал.1 от АПК определя, че на обжалване пред Върховния административен съд подлежат определенията, преграждащи развитието на производството, както и определенията, за които законодателят изрично е посочил това. Всички останали определения се контролират по повод обжалване на крайния съдебен акт. Определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл.154 ал.1 във връзка с чл.153 ал.1 от АПК, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл.229 ал.1 т.2 от АПК, защото по отношение на тях законодателят не е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. Изрично обжалване е предвидено единствено на определението по чл.153 ал.3 от АПК. Определението, с което съдът отказва да конституира едно лице като страна по искане на жалбоподателя не е и определение, с което се прегражда пътя на търсена съдебна защита. По изложените съображения частната жалба, като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено. Факта, че първоинстанционният съд в определението си е посочил, че същото подлежи на обжалване, воден от чл.220 изр.2 от ГПК, не може да породи право на обжалване за частния жалбоподател. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. чл. 215 т.4 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,