Определение № 9706 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8950/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във вр. с чл. 176а, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. В. Д. от [населено място], чрез адв. Николов, против определение № 27494 от 08.07.2026 г., постановено по адм. д. № 2061/2026 г. по описа на Административен съд София - град, с което в производство по чл. 176а от АПК е отхвърлена молбата ѝ за изменение на решение № 18163 от 13.05.2026 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде изменено решение № 18163 от 13.05.2026 г. в частта за разноските, като съдът присъди в полза на частния жалбоподател претендираните разноски в пълният им предявен размер – 1 905,11 евро, вклюващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1 600 евро. Възражения по частната жалба не са постъпили в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна. Делото пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. В. Д., чрез адв. Николов, срещу заповед № 18-13033 от 01.12.2025г. на началника на СГКК - София, в частта, в която е одобрено изменение в КККР чрез коригиране на югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 07140.8092.1104 в съответствие с границите на УПИ V-556, кв.57 по регулационния план на м. „Бухово“. С решение № 18163 от 13.05.2026г. по адм. дело № 2061/2026г. съдът е отменил заповед № 18-13033 от 01.12.2025г. на началника на СГКК - София в оспорената част и е върнал преписката на ответника за ново произнасяне по заявление с вх. № 01 – 694337 от 03.09.2025г. съобразно дадените с решението указания в едномесечен срок от влизането му в сила. Предвид направено възражение от заинтересованите страни за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалният представител на жалбоподателката, съдът е намерил, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер 1 600 евро е прекомерно, поради което го е редуцирал като е присъдил сумата от 800 евро в полза на жалбоподателя и за този размер е осъдил ответника СГКК – София. В инициирано от М. Д. производство по чл. 176а АПК, с определението, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на цитираното по-горе решение в частта му относно разноските, с мотив, че процесуално обосновано е редицурал адв. възнаграждение, тъй като направеното от заинтересованите страни А. Г. и Б. Г. възражение за прекомерност сочи на приложимаст на чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Определението е неправилно. Надлежно искане за редуциране на разноските на жалбоподателката касаещи договореното и реално заплатено адв. възнаграждение в първоинстанционното производство не е заявено от ответникът – началник СГКК – София, което обстоятелство е безспорно между страните. Следователно няма основание за редициране на адв. възнаграждение от 1600 евро на присъдените 800 евро. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима субсидиарно в настоящето производство по силата на чл.144 АПК, предвижда възможност за съда да присъди по-нисък размер на разноските, в частта относно адвокатския хонорар, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение. Преди всичко става въпрос за възможност, а не за задължение на съда за редуциране на заплатеното възнаграждение, а освен това нормата изрично визира, че намаляването на заплатения адв. хонорар е допустимо само „по искане на насрещната страна“, каквото искане в случая не е заявено от процесуалният представител на ответника, който е задължен да възмезди сторените разноски по смисъла на чл.143, ал.1 АПК – при отмяна на обжалвания административен акт сторените от жалбоподателя разноски се „възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Тази изрична норма в АПК определя като „насрещна страна“ по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК само и единствено ответника,т.е. административният орган ,издател на обжалваната заповед. Възражението за прекомерност, заявено в първоинстанционното производство от двете заинтересовани страни не може да обоснове приложимост в случая на чл.78, ал.5 АПК, тъй като тези страни не са задължени за разноските при отмяна на обжалвания акт, а не могат и да упражняват в процеса чужди процесуални права- тези на ответника. Предвид изложеното обжалваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него – се постанови друго, с което се осъди СГКК – София да заплати на М. В. Д. разликата от присъдения размер за адв.възнаграждение 800 евро до реално заявения такъв в списъка по чл.80 ГПК и безспорно заплатен размер от 1600 евро. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение